В момента далечен регион от Вселената привлича Млечния път и съседните галактики към себе си. Нашата галактика се движи в тази посока с впечатляващата скорост от около 2,1 милиона километра в час, макар че ние не усещаме това движение по никакъв начин. Мистериозната област, която ни привлича, е известна като Големия атрактор (Great Attractor) и от десетилетия предизвиква интереса на учените.
Големият атрактор представлява огромна концентрация на маса в сърцето на свръхкупa Ланиакея – колосална космическа структура, включваща Млечния път и около 100 000 други галактики. Влиянието му върху множество галактически купове, простиращи се на стотици милиони светлинни години, играе важна роля в разбирането на разширяването на Вселената.
Макар идеята, че сме „влачени“ към гигантска гравитационна аномалия, да звучи заплашително, реалността е далеч по-малко драматична. Но защо тази област има толкова силно влияние върху галактиките и какво означава това за бъдещето на Млечния път?
Първите следи за Големия атрактор
За да разберем природата на Големия атрактор, първо трябва да се запознаем с космическия микровълнов фон (CMB) – слабото остатъчно излъчване от Големия взрив, което изпълва цялото наблюдаемо пространство.
Учените изучават това излъчване, защото то представлява своеобразна снимка на Вселената само 380 000 години след Големия взрив.
На големи мащаби космическият микровълнов фон показва, че Вселената е едновременно хомогенна и изотропна – тоест изглежда приблизително еднакво навсякъде и във всички посоки. При по-внимателно разглеждане обаче се забелязват малки температурни отклонения, известни като анизотропии.
През 70-те години астрономите откриват особено любопитна аномалия. Пространството в посоката, към която се движи Земята, изглежда малко по-топло, а пространството зад нея – малко по-студено. По-късно учените стигат до извода, че това не е остатък от Големия взрив, а ефект, породен от движението на Слънчевата система през Космоса.
Едно нещо обаче става ясно: Слънчевата система и целият Млечен път са привличани от неизвестен източник на огромна гравитация.
Гравитационната йерархия
През 1986 г. група астрофизици, станала известна като „Седемте самураи“, идентифицира източника на това привличане.
Изследвайки разстоянията и скоростите на над 400 елиптични галактики, учените установяват, че те се движат към област, разположена на около 150–250 милиона светлинни години от Земята, която наричат Големия атрактор.
Неговото влияние може да се разглежда като своеобразна космическа йерархия:
- Местната група галактики, включително Млечния път, се привлича към купa Дева.
- Купът Дева е част от по-големия свръхкуп Дева.
- Свръхкупът Дева от своя страна е привлечен към свръхкупа Ланиакея.
- В центъра на Ланиакея се намира регионът, известен като Големия атрактор, чиято огромна маса генерира това гравитационно влияние.
Но дори това не е краят на веригата.
Астрономите смятат, че самият свръхкуп Ланиакея се привлича към още по-масивна структура – свръхкупа Шапли, чиито централни области се намират на около 650 милиона светлинни години от Земята.
С други думи – дори „привличащият“ не е защитен от привличане.
Представлява ли Големият атрактор опасност?
Все още не разполагаме с пълна картина на Големия атрактор, тъй като той се намира зад т.нар. Зона на избягване – област от небето, скрита зад праха и звездите на Млечния път.
Затова остават много въпроси относно неговата структура и начина, по който действа гравитацията му. Освен това учените се опитват да разберат как тази локална динамика се вписва в общата картина на разширяващата се Вселена.
Но какъв е крайният резултат? Ще попадне ли Млечният път в „лапите“ на Големия атрактор?
Изненадващо – вероятно не.
Причината е, че свръхкупът Ланиакея не е гравитационно свързана система. Поради непрекъснатото разширяване на Вселената, което вероятно се ускорява от тъмната енергия, различните части на тази структура постепенно ще се отдалечават една от друга.
Макар Големият атрактор да продължи да влияе на движението на Млечния път още милиарди години, с течение на времето неговото гравитационно въздействие ще отслабва, докато накрая вече няма да може да ни привлича.
Така че, колкото и загадъчен да изглежда, Големият атрактор не представлява заплаха за нашата галактика. Вместо това той остава едно от най-интересните доказателства, че движението на галактиките във Вселената е много по-сложно, отколкото сме предполагали преди няколко десетилетия.
Източник: https://www.discovermagazine.com
