Знаем, че прекомерната консумация на алкохол е вредна, но ново изследване показва, че дори ниски нива на прием могат да окажат негативно влияние върху мозъка.
Екип учени от САЩ установява връзка между по-високата консумация на алкохол и намалено мозъчно кръвоснабдяване (перфузия), както и изтъняване на мозъчната кора — областта, отговорна за по-висшите когнитивни функции.
Важно е, че тези признаци са наблюдавани при хора, които остават в рамките на 60 или по-малко питиета месечно за мъжете и 30 или по-малко за жените. В изследването едно питие се равнява на около 14 грама чист етанол — приблизително една бира, малка чаша вино или доза твърд алкохол.
Дълго време се смяташе, че подобни нива са „безопасни“, но най-новите хранителни насоки в САЩ вече не посочват конкретна дневна граница.
Освен това учените откриват връзка между консумацията на алкохол, възрастта и промените в кръвотока и дебелината на мозъчната кора. Резултатите подсказват, че дори умерената, „случайна“ употреба на алкохол може да има натрупващ се ефект във времето.
„Консумацията на алкохол, считана за ‘нисък риск’, може да има последствия за целостта на мозъчната кора, особено с напредване на възрастта“, пишат изследователите в публикуваната си работа.
Проучването обхваща 45 здрави възрастни на възраст между 22 и 70 години, без история на злоупотреба с алкохол или епизоди на прекомерно пиене през последната година. Участниците отговарят на въпроси за навиците си на консумация през последната година, последните три години и през целия си живот. Средната консумация е била 21 питиета месечно, като диапазонът варира от 1 до 54.
Събраните данни са сравнени с резултати от ЯМР сканиране, измерващи обема и дебелината на мозъчната кора, както и с показатели за мозъчно кръвоснабдяване (налични при 27 от участниците). Измерванията са направени еднократно, без проследяване във времето.
Макар че изтъняването на мозъчната кора е свързано с нивата на алкохол, връзката е още по-силна при мозъчното кръвоснабдяване. Това предполага, че алкохолът може да влияе по-съществено на кръвотока, което от своя страна увеличава риска от увреждане на мозъчната тъкан.
Подобно на останалата част от тялото, доброто кръвообращение в мозъка е от ключово значение за доставянето на кислород и хранителни вещества и за отстраняването на отпадни продукти.
„В съвкупност резултатите могат да отразяват натрупващия се ефект от ниски нива на консумация на алкохол през живота, които в комбинация с възрастта водят до намаляване на кръвоснабдяването и изтъняване на мозъчната кора“, посочват учените.
Макар изследването да не разглежда подробно причините за тази връзка, вече има достатъчно данни за въздействието на алкохола върху организма. Изследователите предполагат, че оксидативният стрес — процес на биологично „износване“, към който алкохолът допринася — вероятно е един от ключовите фактори.
Все пак има някои ограничения: проучването не доказва пряка причинно-следствена връзка, тъй като се базира на данни от един момент във времето. Освен това информацията за консумацията е предоставена от самите участници и може да не е напълно точна, а фактори като хранене и физическа активност не са взети предвид.
Въпреки това резултатите се вписват в нарастваща тенденция в научните изследвания, която поставя под въпрос идеята, че съществува напълно „безопасно“ ниво на консумация на алкохол.
Всъщност последните официални хранителни насоки в САЩ вече не определят конкретна горна граница, а препоръчват хората просто да „консумират по-малко алкохол за по-добро общо здраве“.
Източник: https://www.sciencealert.com
