Дали замръзналата луна на Сатурн е най-доброто място за търсене на живот в Слънчевата система?
Комплексни органични молекули, част от химичните вериги, водещи до градивните елементи на живота, са открити във водните гейзери на Енцелад — почти двадесет години след като космическият апарат „Касини“ (NASA’s Cassini) за първи път взе проби от тези изригвания.
Мисията на Cassini приключи през 2017 г., но учените продължават да откриват нови данни, скрити в нейните обширни архиви.
Това откритие укрепва позицията на Енцелад като една от най-обещаващите цели за астробиология. Още през 2005 г. Cassini откри, че от огромни пукнатини по повърхността на луната изригват струи водна пара. Смята се, че тези пукнатини водят към подповърхностен океан, който осигурява водата за гейзерите. Част от изхвърления материал пада обратно върху ледената кора, но голяма част се издига в космоса и образува дифузен пръстен (E-ring) около Сатурн.
„Cassini постоянно засичаше проби от Енцелад, докато преминаваше през Е-пръстена,“ казва Нозайр Хаваджа от Свободния университет в Берлин и Университета в Щутгарт. „Вече бяхме открили много органични молекули, включително прекурсори на аминокиселини.“
Досега учените подхождаха с известна предпазливост, защото частиците в Е-пръстена са подложени на радиационно облъчване от магнитосферата на Сатурн, което може да предизвиква нови химични реакции. Така не беше ясно дали органичните молекули произхождат от океана на Енцелад или се образуват по-късно в космоса.
Хаваджа и екипът му се връщат към архивните данни от 2008 г. и анализират резултатите от инструмента Cosmic Dust Analyzer (CDA), монтиран на борда на Cassini. При по-задълбочен анализ те откриват нови органични молекули, пропуснати при първоначалната обработка.
Когато Cassini преминава директно през струите, ледените частици се сблъскват с детектора със скорост 18 км/с, по-висока от тази в Е-пръстена (12 км/с). Това позволява да се уловят непроменени, „чисти“ проби, все още необлъчени от радиация.
„Ледените зърна съдържат не само замръзнала вода, но и други молекули, включително органични,“ обяснява Хаваджа. „При по-ниски скорости водните молекули се групират и прикриват сигнала от органичните съединения, но при по-високи скорости можем да ги разграничим ясно.“
Новият анализ показва, че същите органични молекули, открити в Е-пръстена, присъстват и в самите гейзери – доказателство, че произхождат от океана на Енцелад, а не от радиационни процеси в космоса. Освен това са открити и нови типове органични съединения – алифатни, циклични, естерни, етерни и вероятно такива, съдържащи азот и кислород. На Земята тези молекули участват в реакциите, които водят до образуването на градивните елементи на живота.
„Има много възможни химични пътища, които могат да свържат тези органични молекули с биологично значими съединения,“ казва Хаваджа. „Това увеличава вероятността Енцелад да бъде обитаем.“
И все пак остава известно съмнение. Последни изследвания, ръководени от Грейс Ричардс от Италианския национален институт по астрофизика (INAF), предполагат, че радиацията на повърхността може също да образува органични молекули около пукнатините („тигровите ивици“), от които изригват гейзерите. Ако това е вярно, то би било трудно да се докаже дали молекулите идват от океана или от повърхността.
Единственият сигурен начин да се разбере е мисия на място. Европейската космическа агенция (ESA) вече планира комбинирана орбитално-спускаема мисия, която може да достигне Енцелад около 2054 г.
Само чрез директни проби от свеж лед учените ще могат да потвърдят дали подповърхностният океан на тази луна действително крие сложна химия, способна да даде началото на живот.
Източник: https://www.space.com
