Големият атрактор представлява огромна концентрация на маса в сърцето на свръхкупa Ланиакея – колосална космическа структура, включваща Млечния път и около 100 000 други галактики. Влиянието му върху множество галактически купове, простиращи се на стотици милиони светлинни години, играе важна роля в разбирането на разширяването на Вселената.

Макар идеята, че сме „влачени“ към гигантска гравитационна аномалия, да звучи заплашително, реалността е далеч по-малко драматична. Но защо тази област има толкова силно влияние върху галактиките и какво означава това за бъдещето на Млечния път?

Първите следи за Големия атрактор

За да разберем природата на Големия атрактор, първо трябва да се запознаем с космическия микровълнов фон (CMB) – слабото остатъчно излъчване от Големия взрив, което изпълва цялото наблюдаемо пространство.

Учените изучават това излъчване, защото то представлява своеобразна снимка на Вселената само 380 000 години след Големия взрив.

На големи мащаби космическият микровълнов фон показва, че Вселената е едновременно хомогенна и изотропна – тоест изглежда приблизително еднакво навсякъде и във всички посоки. При по-внимателно разглеждане обаче се забелязват малки температурни отклонения, известни като анизотропии.

През 70-те години астрономите откриват особено любопитна аномалия. Пространството в посоката, към която се движи Земята, изглежда малко по-топло, а пространството зад нея – малко по-студено. По-късно учените стигат до извода, че това не е остатък от Големия взрив, а ефект, породен от движението на Слънчевата система през Космоса.

Едно нещо обаче става ясно: Слънчевата система и целият Млечен път са привличани от неизвестен източник на огромна гравитация.

Гравитационната йерархия

През 1986 г. група астрофизици, станала известна като „Седемте самураи“, идентифицира източника на това привличане.

Изследвайки разстоянията и скоростите на над 400 елиптични галактики, учените установяват, че те се движат към област, разположена на около 150–250 милиона светлинни години от Земята, която наричат Големия атрактор.

Неговото влияние може да се разглежда като своеобразна космическа йерархия:

• Местната група галактики, включително Млечния път, се привлича към купa Дева.
• Купът Дева е част от по-големия свръхкуп Дева.
• Свръхкупът Дева от своя страна е привлечен към свръхкупа Ланиакея.
• В центъра на Ланиакея се намира регионът, известен като Големия атрактор, чиято огромна маса генерира това гравитационно влияние.

Но дори това не е краят на веригата.

Астрономите смятат, че самият свръхкуп Ланиакея се привлича към още по-масивна структура – свръхкупа Шапли, чиито централни области се намират на около 650 милиона светлинни години от Земята.

С други думи – дори „привличащият“ не е защитен от привличане.

Представлява ли Големият атрактор опасност?

Все още не разполагаме с пълна картина на Големия атрактор, тъй като той се намира зад т.нар. Зона на избягване – област от небето, скрита зад праха и звездите на Млечния път.

Затова остават много въпроси относно неговата структура и начина, по който действа гравитацията му. Освен това учените се опитват да разберат как тази локална динамика се вписва в общата картина на разширяващата се Вселена.

Но какъв е крайният резултат? Ще попадне ли Млечният път в „лапите“ на Големия атрактор?

Изненадващо – вероятно не.

Причината е, че свръхкупът Ланиакея не е гравитационно свързана система. Поради непрекъснатото разширяване на Вселената, което вероятно се ускорява от тъмната енергия, различните части на тази структура постепенно ще се отдалечават една от друга.

Макар Големият атрактор да продължи да влияе на движението на Млечния път още милиарди години, с течение на времето неговото гравитационно въздействие ще отслабва, докато накрая вече няма да може да ни привлича.

Така че, колкото и загадъчен да изглежда, Големият атрактор не представлява заплаха за нашата галактика. Вместо това той остава едно от най-интересните доказателства, че движението на галактиките във Вселената е много по-сложно, отколкото сме предполагали преди няколко десетилетия.

Източник: https://www.discovermagazine.com

The post Големият атрактор привлича Млечния път със скорост от 2,1 милиона км/ч – какво означава това за нашата галактика? appeared first on ФАКТОЛОГ.

На 17 април беше спрян експериментът за нискоенергийни заредени частици (Low-energy Charged Particles, LECP). Решението има за цел да осигури повече време за работа на апарата, който продължава да изследва пространството отвъд Слънчевата система.

Изстрелян през 1977 г., Voyager 1 напуска пределите на Слънчевата система на 25 август 2012 г., когато преминава през хелиопауза — границата, където влиянието на слънчевия вятър отстъпва място на междузвездната среда. Днес апаратът се намира на повече от 24 милиарда километра от Земята, което го прави най-далечния създаден от човека обект.

Заедно със своя „близнак“ Voyager 2, той предоставя безценни данни за т.нар. междузвездна среда — рядката материя, която изпълва пространството между звездите. Двата апарата са единствените, които в момента се намират отвъд Слънчевата система, което им дава уникална възможност да събират такава информация.

Експериментът LECP работи почти непрекъснато от изстрелването на мисията. Неговата задача е да измерва нискоенергийни заредени частици — включително йони, електрони и космически лъчи — както от Слънчевата система, така и извън нея.

Решението за изключването му не е случайно. Още преди години инженерите на NASA са изготвили план за поетапно спиране на инструментите, с цел да се съхрани намаляващата енергия от радиоизотопния източник на апарата. Аналогичният инструмент на Voyager 2 беше изключен през март 2025 г.

Двата апарата „Вояджър“ стартират мисията си с по 10 научни инструмента всеки. Днес активни остават едва три на борда на всеки от тях — доказателство за изключителната дълготрайност и инженерно постижение на тази мисия.

Източник: https://www.space.com

The post NASA изключи инструмент на Voyager 1, за да удължи мисията му в междузвездното пространство appeared first on ФАКТОЛОГ.

В днешно изявление сътрудничеството DESI публикува окончателните резултати от първия наблюдателен цикъл на инструмента: високорезолюционна 3D карта на Вселената, обхващаща над 11 милиарда години космическа история. Впечатляващо е, че за пет години DESI, базиран в Националната обсерватория Кит Пийк в Аризона, е събрал космологични данни за „шест пъти повече галактики и квазари от всички предишни измервания взети заедно“, според официалното съобщение.

Астрономите ще използват този набор от данни, за да изучават влиянието на тъмната енергия — хипотетична сила, която ускорява разширяването на Вселената. „Чувствам се изключително развълнуван! Това е огромно постижение,“ казва Адам Майърс, съ-ръководител на наблюдателните операции на DESI и астрофизик в Университета на Уайоминг, пред Gizmodo. „Макар самото изследване да отне по-малко от 5 години, много от нас работят по разработката вече десетилетие или повече… Основното усещане беше гордост, че сме част от това невероятно сътрудничество, реализирало този пробивен експеримент.“

Докато изследователите празнуват завършването на първоначалното проучване, те вече са готови да започнат задълбочен анализ на събраните данни, според директора на DESI Майкъл Леви. В свое изявление той казва, че екипът „с нетърпение очаква какви нови изненади ни предстоят“.

DESI привлече сериозно внимание още през 2025 г., когато първите анализи силно подсказаха, че тъмната енергия се променя с времето. Това противоречи на традиционните космологични модели, според които тя е постоянна. Макар резултатите да бяха революционни, те не се считаха за окончателни, тъй като се базираха само на първите три години данни от DESI. Окончателното заключение трябваше да почака, докато астрономите разполагат с пълната картина.

Е, „пълната картина“ вече е налице. Въпреки това огромният обем от данни означава, че учените все още не са приключили дори с анализа на първоначалния набор, макар че проучванията върху финалните данни вече са започнали.

„Сега, когато разполагаме с пълния набор от данни, космолозите ще работят усилено, за да разкрият всички фини нови характеристики на тъмната енергия, които данните показват,“ казва Майърс пред Gizmodo. „Паралелните набори от данни също нараснаха значително, а методите за анализ постоянно се усъвършенстват, така че следете какво предстои!“

Всичко това демонстрира изключителния потенциал на DESI за изследване на тъмната енергия, която съставлява около 68.7% от Вселената. Разбирането как тя се променя има ключово значение за това как Вселената се разширява — и най-важното, как може да завърши съществуването си. Вероятно ще научим още по темата, когато учените напълно обработят и анализират огромния масив от данни. Така че, както казва Майърс — следете развитието.

Източник: https://gizmodo.com

The post Астрономите току-що представиха най-голямата високорезолюционна 3D карта на Вселената appeared first on ФАКТОЛОГ.

След проучване от 2021 г. (публикувано в Scientific Reports), което показва как лекарство, насочено към протеин, синтезиран от гена USAG-1, може да повлияе върху броя на израстващите зъби при животни, екипът насочва вниманието си към хората. През 2024 г. те започват клинично изпитване на медикамента, който се надяват да бъде готов за масова употреба през 2030 г.

„Идеята за израстване на нови зъби е мечтата на всеки зъболекар. Работя по това още от времето, когато бях докторант. Бях уверен, че ще успея да го постигна“, казва Каццу Такахаши, водещ изследовател и ръководител на отделението по дентална медицина и орална хирургия в Медицинския изследователски институт „Китано“ към болница в Осака, пред Mainichi. „Надяваме се да дойде време, когато лекарството за възстановяване на зъби ще бъде трети избор наред с протезите и имплантите.“

Източник: https://www.popularmechanics.com

The post Хората разполагат и с трети набор от зъби! Ново лекарство може да стимулира порастването им. appeared first on ФАКТОЛОГ.

Изследователи от Обединеното кралство предполагат в наскоро публикувано проучване, че има много основателна причина тези странни образувания да не се вписват ясно в дървото на живота – те принадлежат към напълно самостоятелен клон, без съвременен еквивалент.

Преди около 400 милиона години, в блатата на късния силурий, са растели хвощове, папрати и други примитивни растения, които днес изглеждат направо извънземни. Сред тях са се извисявали 8-метрови (26 фута) високи, широки и неразклонени структури, които не подлежат на лесно разпознаване. Учените предполагат, че тези организми може да са били форма на водорасли или древни иглолистни растения, съдейки по оскъдните запазени доказателства. Фосили, открити по бреговете на залива Гаспе в Квебек, Канада, първоначално са били смятани от геолога Джон Уилям Доусън за останки от изгнили дървета, което го е подтикнало през 1850-те години да ги нарече „първото иглолистно“. Въпреки че името остава, объркването около класификацията на фосила продължава до 2001 г., когато палеонтологът Франсис Хюбър от Националния музей по естествена история потвърждава, че Prototaxites най-вероятно е бил гигантска гъба.

Това заключение е подкрепено години по-късно, през 2017 г., от последващ анализ на фосилен фрагмент, за който се смята, че произхожда от периферната зона на по-дребен вид Prototaxites, наречен P. taiti.

Проучването от 2017 г. твърди, че е идентифицирало структури, наподобяващи плодоносните образувания на съвременните гъби от тип Ascomycota. Не всички обаче са убедени, предвид възможността различните фрагменти дори да не са били свързани помежду си. „В цялата обемна литература по анатомия на съвременните гъби никога не срещаме подобни структури“, казва палеоботаникът от Университета в Единбург Александър Хетърингтън пред Ерик Стокстад от списание Science.

Хетърингтън е съръководител на изследване върху три различни фрагмента от P. taiti, което стига до извода, че няма достатъчно доказателства Prototaxites изобщо да бъде определен като гъба. Чрез анализ на микроскопичната анатомия и химичния състав на неговите тръбести структури, екипът систематично елиминира всяка възможна група организми, като не остава нито един съвременен организъм, с който той да може да споделя еволюционна родственост.

Гъба? Отхвърлено, заради уникалния начин, по който е изградена анатомията му.
Растение или водорасло? Малко вероятно, предвид химичния му състав.
Комбинация от двете, като лишей? Отново не — анатомията не го позволява.
Някакво странно животно? Клетъчните стени категорично изключват това.

„Въз основа на това изследване не можем да причислим Prototaxites към нито една съществуваща линия, което допълнително подчертава неговата уникалност“, заявяват изследователите.

„Заключаваме, че морфологията и молекулярният отпечатък на P. taiti ясно се различават от тези на гъбите и другите организми, запазени заедно с него в девонските находища, и предполагаме, че най-подходящо е той да бъде разглеждан като представител на напълно изчезнала и досега неописана група еукариоти.“

Какво се е случило с тази отдавна изчезнала група организми остава загадка. Възможно е бъдещи изследвания отново да върнат този мистериозен организъм сред древните гъби. Но без сходни образци, с които да бъде сравнен, Prototaxites може да остане просто една фосилна аномалия — напомняне, че еволюцията е непрекъснат експеримент, осеян с далеч повече неуспехи, отколкото вероятно някога сме осъзнавали.

Източник: https://www.sciencealert.com

The post Prototaxites – Мистериозните гиганти биха могли да бъдат изцяло нов вид живот, който вече не съществува appeared first on ФАКТОЛОГ.

Изследването използва усъвършенстван метод QuEChERS–GC–MS, за да открие скрити канцерогени в готварски масла и месни продукти.

Днес все повече хора обръщат внимание на здравето си, превръщайки ежедневните тренировки и приложението за следене на калории в постоянна рутина. В резултат на това много хора преминават към хранителни режими, богати на плодове и зеленчуци. Макар да се смятат за полезни, тези храни могат да съдържат полициклични ароматни въглеводороди (PAHs) – хидрофобни органични съединения с няколко слети ароматни пръстена. Те попадат в растенията при замърсяване или при термична обработка чрез печене, пушене, гриловане, пържене или загаряне.

PAHs могат да навлязат в растителните храни чрез замърсен въздух от автомобилни газове и индустриални емисии, чрез напояване със замърсена вода или от поемане на замърсени почви. В животинските продукти – месо и риба – тези химикали често се образуват при обработка и готвене, особено когато храната е изложена на открит пламък, дим или много високи температури.

Храните най-често съдържащи високи нива PAHs включват:

• Пушени или гриловани меса и риби (пушена сьомга, бекон, барбекю пиле, овъглено телешко)
• Печени или загорели растителни храни (кафе на зърна, тъмно печени ядки, овъглени зеленчуци, прегорен хляб)
• Масла и мазнини, обработвани при много висока температура (многократно използвани пържолни мазнини, силно рафинирани растителни масла)
• Топлинно обработени зърнени храни (печени зърнени закуски, малцувани продукти, препечени снаксове)
• Зеленчуци и плодове, изложени на замърсяване (листни зеленчуци, кореноплодни, плодове, отглеждани близо до пътища или индустриални зони)
• Пушени чайове и билки (черен чай, зелен чай, определени билкови смеси)

Как се образуват PAHs при готвене

При гриловане, барбекю и пържене PAHs се образуват при непълното изгаряне на мазнини и органични вещества, като се концентрират в загорелите или силно запечени части. Пушените и печени продукти – включително пушено месо, риба, някои сирена и кафе – често съдържат измерими количества PAHs.

Някои печива и зърнени храни също могат да ги съдържат, ако са подложени на интензивна термична обработка и повърхностите им силно загорят. Тъй като определени PAHs са доказани канцерогени, широкото им присъствие в храните поражда опасения за общественото здраве и необходимостта от по-добър контрол.

Защо е нужен по-добър анализ

За безопасността на храните е важно PAHs да бъдат ефективно извлечени, идентифицирани и измерени. Традиционните методи за извличане са достъпни, но често бавни, трудоемки и неекологичични.

Затова през последните години методът QuEChERS (Бърз, Лесен, Евтин, Ефикасен, Здрав и Безопасен) се очертава като надеждна алтернатива – намалява времето за анализ, повишава точността и опростява подготовката на пробите.

Изследването

Учени от Катедрата по хранителни науки и биотехнологии в Технологичния университет в Сеул, с водещ проф. Джун-Гу Лий, прилагат метода QuEChERS за измерване на осем PAHs в различни храни. Резултатите са публикувани в списание Food Science and Biotechnology.

Екстракцията е извършена с ацетонитрил, последвана от пречистване чрез различни сорбенти. Калибрационните криви показват изключителна линейност (R² > 0.99).

Граничните стойности на откриваемост варират между 0.006 и 0.035 μg/kg, а на количествено определяне – между 0.019 и 0.133 μg/kg. Възстановяването на веществата е между 86.3% и 109.6%, с висока прецизност.

Значение и индустриално приложение

„Методът не само опростява анализа, но и показва висока ефективност спрямо стандартните техники. Може да бъде приложен към широк спектър хранителни матрици,“ казва проф. Лий.

В индустрията методът може да бъде интегриран за контрол на качеството и безопасността на храните. Освен това намалява разходите и риска от експозиция на опасни химикали в лабораториите.

„Нашето изследване може да подобри общественото здраве, предоставяйки по-безопасни храни, и да намали използването на вредни химикали при тестване,“ допълва проф. Лий.

Източник: https://scitechdaily.com

The post Скрити канцерогени в ежедневни храни: ново изследване показва тревожни данни appeared first on ФАКТОЛОГ.

Огромен, плаващ килим от водорасли – толкова голям, че може да бъде наблюдаван от космоса – вече се разстила на хиляди километри из Атлантическия океан, от Мексиканския залив до бреговете на Западна Африка. През май 2025 г. т.нар. Голям атлантически пояс от саргасови водорасли достигна исторически връх: 37,5 милиона метрични тона биомаса, плаваща непосредствено под повърхността, според сателитни оценки на Университета на Южна Флорида.

В продължение на години крайбрежните общности – от Флорида до Карибите – всяка пролет се подготвят за тъмнокафявия прилив, който задръства плажове, убива диви животни и прогонва туристи. Докато екипи почистват тонове гниещи водорасли от курорти и брегови ивици, учените се опитват да разберат какво стои зад това явление – и дали е временна аномалия или резултат от климатични промени в екологичната структура на Атлантика.

Последните изследвания подсказват, че е и двете. Поясът вече не е просто неудобство – той е знак за по-дълбоки трансформации в океана, включващи цикли на хранителни вещества, индустриално замърсяване, микробна еволюция и затоплящи се води. Откриването на ключов екологичен механизъм тази година променя начина, по който учените гледат на проблема – и поставя спешни въпроси за това как могат да се ограничат последствията.

Пояс от водорасли с ширината на континент

Първоначално ограничено в спокойните води на Саргасово море, саргасовото водорасло вече е колонизирало целия тропически Атлантик. Разпространението му вече не е сезонно или разпокъсано – то е структурирано, устойчиво и колосално по мащаб. Днес поясът се простира на над 8800 километра – два пъти ширината на континенталната част на САЩ, според Института по океанография „Харбър Бранч“.

Промяната започва през 2011 г., когато необичайно силни ветрови модели и промени в морската повърхност изтикват големи маси водорасли към нови ширини. Оттогава насам цъфтежите се връщат почти всяка година – с нарастваща честота и обем.

Съвсем скоро публикуван обзор в списанието Harmful Algae свързва това с драстични промени в океанската химия – особено с рязкото увеличение на азот и фосфор, които действат като „тор“ за морските водорасли. Повечето от тези допълнителни хранителни вещества са човешко дело: индустриални замърсявания, градски отпадни води и отток от Амазонка, който носи азотен „шлейф“ през Атлантика. Между 1980 и 2020 г. съдържанието на азот в саргасовите водорасли е нараснало с над 50%, показват дългосрочни сателитни и биогеохимични анализи.

Микробни партньорства – и пластмаса

Но излишните хранителни вещества не обясняват напълно експлозивния ръст. Пробив дойде тази година, когато учени от Института „Макс Планк“ идентифицираха пренебрегван фактор: цианобактерии, микроскопични организми, живеещи върху повърхността на саргасовите водорасли.

Те фиксират азот от атмосферата и „суперзареждат“ растежа на водораслите – особено във води, богати на фосфор. Рефлексивни нагоре течения край екватора извличат фосфорни дълбоки води към повърхността, създавайки идеалната среда за тази симбиоза.

„Това партньорство дава огромно конкурентно предимство на саргасума“, казва д-р Джонатан Юнг, водещ автор на изследването в Nature Geoscience. Данните от корали в Карибския басейн показват, че фиксацията на азот следва точно модела на цъфтежите след 2011 г.

Друг ускоряващ фактор: микропластмасата. Изследване на Флоридския атлантически университет показва, че бактерии от рода Vibrio – някои от които опасни за хора и риби – се натрупват върху пластмасовите частици, вплетени във водорасловите маси. Те допълнително обогатяват водите с азот чрез отпадни продукти, създавайки „патогенна буря“, която подхранва растежа.

„Това не е просто морска трева“, казва микробиологът Трейси Минсер. „Това е плаваща екосистема – и в момента е в бърза еволюция.“

Нарастваща заплаха за крайбрежните екосистеми

В умерени количества саргасумът има полезна роля – служи за убежище на млади риби и костенурки. Но днешният пояс е извън всякакъв естествен баланс. Когато достигне бреговете в огромни количества, той блокира слънчевата светлина, задушава коралите и създава мъртви зони без кислород.

Икономическите щети също ескалират. На места като Плая дел Кармен и Барбадос хотелите харчат милиони всяка година за почистване. Във Флорида огромно натрупване на саргасум дори принуди временно затваряне на ядрена електроцентрала през 1991 г., след като запуши охлаждащите ѝ системи.

Когато водораслите се разлагат, отделят сероводород – газ с миризма на развалени яйца, който може да предизвика дихателни проблеми. В комбинация със зловещия вид и масовите количества, това вече отблъсква туристи и променя живота на цели крайбрежни общности.

Източник: https://indiandefencereview.com

The post Официално: Атлантическият гигантски пояс от морски водорасли вече е неудържим океански феномен, простиращ се през континенти и разбиващ всички рекорди appeared first on ФАКТОЛОГ.

Представете си огнена стена от газ, достигаща температури до 50 000 K (еквивалентно на 90 000°F). За щастие тази бариера не се намира близо до звезда или в центъра на галактика, а точно на ръба на нашата собствена Слънчева система. И макар да изглежда невероятно, тя е открита от едни от най-неуморните изследователи, създавани някога от човечеството: космическите апарати Voyager 1 и Voyager 2.

Явно едно време американските продукти са били правени по-здраво — „Вояджър“-ите са изстреляни през 1977 г. за „голямото турне“ на планетите и им е била предвидена едва 5-годишна работа. Но мисията им продължава почти половин век, а последното им откритие — на ръба на познатата ни вселена — вече пренаписва учебниците по астрофизика.

Но как е възможно „Вояджър“ да оцелее толкова близо до космически ад с такива мащаби? Отговорът е, меко казано, парадоксален.

Нашият дом — Слънчевата система

За да разберем „огнената стена“, първо трябва да разберем самата Слънчева система. Нашето Слънце не е просто нажежена топка газ — то изхвърля свръхзвуков поток от заредени частици, наречен слънчев вятър (който на Земята причинява северното сияние). Този вятър създава защитен балон около всички планети — хелиосферата.

Всичко вътре в хелиосферата — планетите, астероидите, магнитното поле — е под защитата на Слънцето. Извън нея се намира местната междузвездна среда (LISM) — газ и плазма от други звезди и останки от свръхнови.

Границата между слънчевото влияние и галактическото влияние се нарича хелиопауза — точката, където налягането на слънчевия вятър навън точно се изравнява с налягането на междузвездната среда навътре. Дълго време това беше само компютърен модел — но вече знаем, че е реалност.

Вояджър — изследователи на крайните предели

Благодарение на невероятната издръжливост на „Вояджър“-ите, знаем със сигурност, че хелиопаузата съществува.

• Voyager 1 я пресича през август 2000 г.
• Voyager 2 — дванадесет и половина години по-късно, през ноември 2018 г.

И двата апарата измерват нещо зашеметяващо: температурата на плазмата изведнъж скача до 30 000–50 000 К — десет пъти над най-смелите прогнози.

Медиите — включително и ние — тутакси нарекоха тази област „огнена стена“. Но ако там е толкова горещо, защо „Вояджър“ не се е стопил мигновено?

Ключът е в разликата между температура и топлина

На Земята сме свикнали да мислим за температурата като нещо, което веднага предизвиква усещане за жега. Но в космоса е различно:

• Температурата измерва скоростта на частиците.
• Топлината е количеството енергия, което може реално да се предаде на обект (например на космическия апарат).

В междузвездната среда частиците се движат супер бързо — затова температурата изглежда огромна — но пространството е почти абсолютен вакуум. Има изключително малко частици.

Представете си сешоар, нагрят до 90 000°F, но в цялата стая има само 10 молекули въздух. Шансът те да ударят „Вояджър“ и да му предадат топлина е практически нулев.

Затова двата апарата са успели да преминат през тази „пещ“ без дори да се поизпотят.потят.ят.

Източник: https://eladelantado.com

The post Сбогом, граници на Слънчевата система! appeared first on ФАКТОЛОГ.

Фотографии, направени на 5 ноември от обсерваторията R. Naves в Испания, не показват никакви следи от прахова или газова опашка, която се очакваше да се образува, докато обектът се сблъсква със слънчевата радиация.

Според астрофизика Ави Льоб от Харвард, около 13% от ядрото на 33-милиардотонния обект би трябвало да се вижда като опашка, изоставаща зад него, когато отново се появи в полезрението на телескопите на Земята. Но тъй като такава опашка не се наблюдава, Льоб предполага, че това може да е още едно доказателство, че обектът може да е изкуствен извънземен апарат.

„При типична комета преминаването покрай Слънцето би трябвало да доведе до образуване на масивна кома от прах и газ, която под въздействието на слънчевото налягане и слънчевия вятър да се оформи като опашка, насочена в противоположна посока на Слънцето,“ пише Льоб в свой анализ в сряда.

Вместо това обектът изглежда непокътнат и излъчва компактен източник на светлина, допълва ученият.

Льоб отбелязва, че новите изображения са заснети при ъгъл от около 10 градуса спрямо Слънцето на небето, което може да обясни защо опашка не се вижда. Но с напредването на движението на 3I/ATLAS, този ъгъл ще се увеличи и ще могат да се направят по-прецизни наблюдения.

„Предстои ни чист тест за природата на 3I/ATLAS през следващите седмици,“ казва Льоб пред The New York Post. „Ако 3I/ATLAS е естествена комета, тя трябва да бъде заобиколена от масивен облак газ, който съдържа поне 13% от първоначалната маса на ядрото.“

Ако 3I/ATLAS не произведе кометна опашка, това според Льоб би означавало, че не е естествено образувание.

В момента 3I/ATLAS се отдалечава от Земята и се насочва към Юпитер, който ще премине отблизо на 16 март. Обектът навлезе в нашата Слънчева система на 14 юни.

Две космически сонди — една на NASA и една на Европейската космическа агенция (ESA) — ще извършат наблюдения на 3I/ATLAS през последния етап от неговото пътешествие.

Светът все още очаква публикуването на най-добрите изображения на обекта, заснети от HiRISE камерата на Марсианския орбитър на NASA. Те обаче все още не са разкрити поради продължаващото спиране на работата на правителството на САЩ.

Източник: https://nypost.com

The post Междузвездният обект 3I/ATLAS с размерите на Манхатън изгуби опашката си след преминаване покрай Слънцето, опровергавайки традиционните обяснения appeared first on ФАКТОЛОГ.

Комплексни органични молекули, част от химичните вериги, водещи до градивните елементи на живота, са открити във водните гейзери на Енцелад — почти двадесет години след като космическият апарат „Касини“ (NASA’s Cassini) за първи път взе проби от тези изригвания.

Мисията на Cassini приключи през 2017 г., но учените продължават да откриват нови данни, скрити в нейните обширни архиви.

Това откритие укрепва позицията на Енцелад като една от най-обещаващите цели за астробиология. Още през 2005 г. Cassini откри, че от огромни пукнатини по повърхността на луната изригват струи водна пара. Смята се, че тези пукнатини водят към подповърхностен океан, който осигурява водата за гейзерите. Част от изхвърления материал пада обратно върху ледената кора, но голяма част се издига в космоса и образува дифузен пръстен (E-ring) около Сатурн.

„Cassini постоянно засичаше проби от Енцелад, докато преминаваше през Е-пръстена,“ казва Нозайр Хаваджа от Свободния университет в Берлин и Университета в Щутгарт. „Вече бяхме открили много органични молекули, включително прекурсори на аминокиселини.“

Досега учените подхождаха с известна предпазливост, защото частиците в Е-пръстена са подложени на радиационно облъчване от магнитосферата на Сатурн, което може да предизвиква нови химични реакции. Така не беше ясно дали органичните молекули произхождат от океана на Енцелад или се образуват по-късно в космоса.

Хаваджа и екипът му се връщат към архивните данни от 2008 г. и анализират резултатите от инструмента Cosmic Dust Analyzer (CDA), монтиран на борда на Cassini. При по-задълбочен анализ те откриват нови органични молекули, пропуснати при първоначалната обработка.

Когато Cassini преминава директно през струите, ледените частици се сблъскват с детектора със скорост 18 км/с, по-висока от тази в Е-пръстена (12 км/с). Това позволява да се уловят непроменени, „чисти“ проби, все още необлъчени от радиация.

„Ледените зърна съдържат не само замръзнала вода, но и други молекули, включително органични,“ обяснява Хаваджа. „При по-ниски скорости водните молекули се групират и прикриват сигнала от органичните съединения, но при по-високи скорости можем да ги разграничим ясно.“

Новият анализ показва, че същите органични молекули, открити в Е-пръстена, присъстват и в самите гейзери – доказателство, че произхождат от океана на Енцелад, а не от радиационни процеси в космоса. Освен това са открити и нови типове органични съединения – алифатни, циклични, естерни, етерни и вероятно такива, съдържащи азот и кислород. На Земята тези молекули участват в реакциите, които водят до образуването на градивните елементи на живота.

„Има много възможни химични пътища, които могат да свържат тези органични молекули с биологично значими съединения,“ казва Хаваджа. „Това увеличава вероятността Енцелад да бъде обитаем.“

И все пак остава известно съмнение. Последни изследвания, ръководени от Грейс Ричардс от Италианския национален институт по астрофизика (INAF), предполагат, че радиацията на повърхността може също да образува органични молекули около пукнатините („тигровите ивици“), от които изригват гейзерите. Ако това е вярно, то би било трудно да се докаже дали молекулите идват от океана или от повърхността.

Единственият сигурен начин да се разбере е мисия на място. Европейската космическа агенция (ESA) вече планира комбинирана орбитално-спускаема мисия, която може да достигне Енцелад около 2054 г.

Само чрез директни проби от свеж лед учените ще могат да потвърдят дали подповърхностният океан на тази луна действително крие сложна химия, способна да даде началото на живот.

Източник: https://www.space.com

The post Луната на Сатурн Енцелад изстрелва органични молекули, които могат да създадат условия за живот appeared first on ФАКТОЛОГ.