Големият атрактор представлява огромна концентрация на маса в сърцето на свръхкупa Ланиакея – колосална космическа структура, включваща Млечния път и около 100 000 други галактики. Влиянието му върху множество галактически купове, простиращи се на стотици милиони светлинни години, играе важна роля в разбирането на разширяването на Вселената.

Макар идеята, че сме „влачени“ към гигантска гравитационна аномалия, да звучи заплашително, реалността е далеч по-малко драматична. Но защо тази област има толкова силно влияние върху галактиките и какво означава това за бъдещето на Млечния път?

Първите следи за Големия атрактор

За да разберем природата на Големия атрактор, първо трябва да се запознаем с космическия микровълнов фон (CMB) – слабото остатъчно излъчване от Големия взрив, което изпълва цялото наблюдаемо пространство.

Учените изучават това излъчване, защото то представлява своеобразна снимка на Вселената само 380 000 години след Големия взрив.

На големи мащаби космическият микровълнов фон показва, че Вселената е едновременно хомогенна и изотропна – тоест изглежда приблизително еднакво навсякъде и във всички посоки. При по-внимателно разглеждане обаче се забелязват малки температурни отклонения, известни като анизотропии.

През 70-те години астрономите откриват особено любопитна аномалия. Пространството в посоката, към която се движи Земята, изглежда малко по-топло, а пространството зад нея – малко по-студено. По-късно учените стигат до извода, че това не е остатък от Големия взрив, а ефект, породен от движението на Слънчевата система през Космоса.

Едно нещо обаче става ясно: Слънчевата система и целият Млечен път са привличани от неизвестен източник на огромна гравитация.

Гравитационната йерархия

През 1986 г. група астрофизици, станала известна като „Седемте самураи“, идентифицира източника на това привличане.

Изследвайки разстоянията и скоростите на над 400 елиптични галактики, учените установяват, че те се движат към област, разположена на около 150–250 милиона светлинни години от Земята, която наричат Големия атрактор.

Неговото влияние може да се разглежда като своеобразна космическа йерархия:

• Местната група галактики, включително Млечния път, се привлича към купa Дева.
• Купът Дева е част от по-големия свръхкуп Дева.
• Свръхкупът Дева от своя страна е привлечен към свръхкупа Ланиакея.
• В центъра на Ланиакея се намира регионът, известен като Големия атрактор, чиято огромна маса генерира това гравитационно влияние.

Но дори това не е краят на веригата.

Астрономите смятат, че самият свръхкуп Ланиакея се привлича към още по-масивна структура – свръхкупа Шапли, чиито централни области се намират на около 650 милиона светлинни години от Земята.

С други думи – дори „привличащият“ не е защитен от привличане.

Представлява ли Големият атрактор опасност?

Все още не разполагаме с пълна картина на Големия атрактор, тъй като той се намира зад т.нар. Зона на избягване – област от небето, скрита зад праха и звездите на Млечния път.

Затова остават много въпроси относно неговата структура и начина, по който действа гравитацията му. Освен това учените се опитват да разберат как тази локална динамика се вписва в общата картина на разширяващата се Вселена.

Но какъв е крайният резултат? Ще попадне ли Млечният път в „лапите“ на Големия атрактор?

Изненадващо – вероятно не.

Причината е, че свръхкупът Ланиакея не е гравитационно свързана система. Поради непрекъснатото разширяване на Вселената, което вероятно се ускорява от тъмната енергия, различните части на тази структура постепенно ще се отдалечават една от друга.

Макар Големият атрактор да продължи да влияе на движението на Млечния път още милиарди години, с течение на времето неговото гравитационно въздействие ще отслабва, докато накрая вече няма да може да ни привлича.

Така че, колкото и загадъчен да изглежда, Големият атрактор не представлява заплаха за нашата галактика. Вместо това той остава едно от най-интересните доказателства, че движението на галактиките във Вселената е много по-сложно, отколкото сме предполагали преди няколко десетилетия.

Източник: https://www.discovermagazine.com

The post Големият атрактор привлича Млечния път със скорост от 2,1 милиона км/ч – какво означава това за нашата галактика? appeared first on ФАКТОЛОГ.

Екип учени от САЩ установява връзка между по-високата консумация на алкохол и намалено мозъчно кръвоснабдяване (перфузия), както и изтъняване на мозъчната кора — областта, отговорна за по-висшите когнитивни функции.

Важно е, че тези признаци са наблюдавани при хора, които остават в рамките на 60 или по-малко питиета месечно за мъжете и 30 или по-малко за жените. В изследването едно питие се равнява на около 14 грама чист етанол — приблизително една бира, малка чаша вино или доза твърд алкохол.

Дълго време се смяташе, че подобни нива са „безопасни“, но най-новите хранителни насоки в САЩ вече не посочват конкретна дневна граница.

Освен това учените откриват връзка между консумацията на алкохол, възрастта и промените в кръвотока и дебелината на мозъчната кора. Резултатите подсказват, че дори умерената, „случайна“ употреба на алкохол може да има натрупващ се ефект във времето.

„Консумацията на алкохол, считана за ‘нисък риск’, може да има последствия за целостта на мозъчната кора, особено с напредване на възрастта“, пишат изследователите в публикуваната си работа.

Проучването обхваща 45 здрави възрастни на възраст между 22 и 70 години, без история на злоупотреба с алкохол или епизоди на прекомерно пиене през последната година. Участниците отговарят на въпроси за навиците си на консумация през последната година, последните три години и през целия си живот. Средната консумация е била 21 питиета месечно, като диапазонът варира от 1 до 54.

Събраните данни са сравнени с резултати от ЯМР сканиране, измерващи обема и дебелината на мозъчната кора, както и с показатели за мозъчно кръвоснабдяване (налични при 27 от участниците). Измерванията са направени еднократно, без проследяване във времето.

Макар че изтъняването на мозъчната кора е свързано с нивата на алкохол, връзката е още по-силна при мозъчното кръвоснабдяване. Това предполага, че алкохолът може да влияе по-съществено на кръвотока, което от своя страна увеличава риска от увреждане на мозъчната тъкан.

Подобно на останалата част от тялото, доброто кръвообращение в мозъка е от ключово значение за доставянето на кислород и хранителни вещества и за отстраняването на отпадни продукти.

„В съвкупност резултатите могат да отразяват натрупващия се ефект от ниски нива на консумация на алкохол през живота, които в комбинация с възрастта водят до намаляване на кръвоснабдяването и изтъняване на мозъчната кора“, посочват учените.

Макар изследването да не разглежда подробно причините за тази връзка, вече има достатъчно данни за въздействието на алкохола върху организма. Изследователите предполагат, че оксидативният стрес — процес на биологично „износване“, към който алкохолът допринася — вероятно е един от ключовите фактори.

Все пак има някои ограничения: проучването не доказва пряка причинно-следствена връзка, тъй като се базира на данни от един момент във времето. Освен това информацията за консумацията е предоставена от самите участници и може да не е напълно точна, а фактори като хранене и физическа активност не са взети предвид.

Въпреки това резултатите се вписват в нарастваща тенденция в научните изследвания, която поставя под въпрос идеята, че съществува напълно „безопасно“ ниво на консумация на алкохол.

Всъщност последните официални хранителни насоки в САЩ вече не определят конкретна горна граница, а препоръчват хората просто да „консумират по-малко алкохол за по-добро общо здраве“.

Източник: https://www.sciencealert.com

The post Дори малки количества алкохол могат да увредят мозъка, показва ново изследване appeared first on ФАКТОЛОГ.

На 17 април беше спрян експериментът за нискоенергийни заредени частици (Low-energy Charged Particles, LECP). Решението има за цел да осигури повече време за работа на апарата, който продължава да изследва пространството отвъд Слънчевата система.

Изстрелян през 1977 г., Voyager 1 напуска пределите на Слънчевата система на 25 август 2012 г., когато преминава през хелиопауза — границата, където влиянието на слънчевия вятър отстъпва място на междузвездната среда. Днес апаратът се намира на повече от 24 милиарда километра от Земята, което го прави най-далечния създаден от човека обект.

Заедно със своя „близнак“ Voyager 2, той предоставя безценни данни за т.нар. междузвездна среда — рядката материя, която изпълва пространството между звездите. Двата апарата са единствените, които в момента се намират отвъд Слънчевата система, което им дава уникална възможност да събират такава информация.

Експериментът LECP работи почти непрекъснато от изстрелването на мисията. Неговата задача е да измерва нискоенергийни заредени частици — включително йони, електрони и космически лъчи — както от Слънчевата система, така и извън нея.

Решението за изключването му не е случайно. Още преди години инженерите на NASA са изготвили план за поетапно спиране на инструментите, с цел да се съхрани намаляващата енергия от радиоизотопния източник на апарата. Аналогичният инструмент на Voyager 2 беше изключен през март 2025 г.

Двата апарата „Вояджър“ стартират мисията си с по 10 научни инструмента всеки. Днес активни остават едва три на борда на всеки от тях — доказателство за изключителната дълготрайност и инженерно постижение на тази мисия.

Източник: https://www.space.com

The post NASA изключи инструмент на Voyager 1, за да удължи мисията му в междузвездното пространство appeared first on ФАКТОЛОГ.

В днешно изявление сътрудничеството DESI публикува окончателните резултати от първия наблюдателен цикъл на инструмента: високорезолюционна 3D карта на Вселената, обхващаща над 11 милиарда години космическа история. Впечатляващо е, че за пет години DESI, базиран в Националната обсерватория Кит Пийк в Аризона, е събрал космологични данни за „шест пъти повече галактики и квазари от всички предишни измервания взети заедно“, според официалното съобщение.

Астрономите ще използват този набор от данни, за да изучават влиянието на тъмната енергия — хипотетична сила, която ускорява разширяването на Вселената. „Чувствам се изключително развълнуван! Това е огромно постижение,“ казва Адам Майърс, съ-ръководител на наблюдателните операции на DESI и астрофизик в Университета на Уайоминг, пред Gizmodo. „Макар самото изследване да отне по-малко от 5 години, много от нас работят по разработката вече десетилетие или повече… Основното усещане беше гордост, че сме част от това невероятно сътрудничество, реализирало този пробивен експеримент.“

Докато изследователите празнуват завършването на първоначалното проучване, те вече са готови да започнат задълбочен анализ на събраните данни, според директора на DESI Майкъл Леви. В свое изявление той казва, че екипът „с нетърпение очаква какви нови изненади ни предстоят“.

DESI привлече сериозно внимание още през 2025 г., когато първите анализи силно подсказаха, че тъмната енергия се променя с времето. Това противоречи на традиционните космологични модели, според които тя е постоянна. Макар резултатите да бяха революционни, те не се считаха за окончателни, тъй като се базираха само на първите три години данни от DESI. Окончателното заключение трябваше да почака, докато астрономите разполагат с пълната картина.

Е, „пълната картина“ вече е налице. Въпреки това огромният обем от данни означава, че учените все още не са приключили дори с анализа на първоначалния набор, макар че проучванията върху финалните данни вече са започнали.

„Сега, когато разполагаме с пълния набор от данни, космолозите ще работят усилено, за да разкрият всички фини нови характеристики на тъмната енергия, които данните показват,“ казва Майърс пред Gizmodo. „Паралелните набори от данни също нараснаха значително, а методите за анализ постоянно се усъвършенстват, така че следете какво предстои!“

Всичко това демонстрира изключителния потенциал на DESI за изследване на тъмната енергия, която съставлява около 68.7% от Вселената. Разбирането как тя се променя има ключово значение за това как Вселената се разширява — и най-важното, как може да завърши съществуването си. Вероятно ще научим още по темата, когато учените напълно обработят и анализират огромния масив от данни. Така че, както казва Майърс — следете развитието.

Източник: https://gizmodo.com

The post Астрономите току-що представиха най-голямата високорезолюционна 3D карта на Вселената appeared first on ФАКТОЛОГ.

След проучване от 2021 г. (публикувано в Scientific Reports), което показва как лекарство, насочено към протеин, синтезиран от гена USAG-1, може да повлияе върху броя на израстващите зъби при животни, екипът насочва вниманието си към хората. През 2024 г. те започват клинично изпитване на медикамента, който се надяват да бъде готов за масова употреба през 2030 г.

„Идеята за израстване на нови зъби е мечтата на всеки зъболекар. Работя по това още от времето, когато бях докторант. Бях уверен, че ще успея да го постигна“, казва Каццу Такахаши, водещ изследовател и ръководител на отделението по дентална медицина и орална хирургия в Медицинския изследователски институт „Китано“ към болница в Осака, пред Mainichi. „Надяваме се да дойде време, когато лекарството за възстановяване на зъби ще бъде трети избор наред с протезите и имплантите.“

Източник: https://www.popularmechanics.com

The post Хората разполагат и с трети набор от зъби! Ново лекарство може да стимулира порастването им. appeared first on ФАКТОЛОГ.

Изследователи от Обединеното кралство предполагат в наскоро публикувано проучване, че има много основателна причина тези странни образувания да не се вписват ясно в дървото на живота – те принадлежат към напълно самостоятелен клон, без съвременен еквивалент.

Преди около 400 милиона години, в блатата на късния силурий, са растели хвощове, папрати и други примитивни растения, които днес изглеждат направо извънземни. Сред тях са се извисявали 8-метрови (26 фута) високи, широки и неразклонени структури, които не подлежат на лесно разпознаване. Учените предполагат, че тези организми може да са били форма на водорасли или древни иглолистни растения, съдейки по оскъдните запазени доказателства. Фосили, открити по бреговете на залива Гаспе в Квебек, Канада, първоначално са били смятани от геолога Джон Уилям Доусън за останки от изгнили дървета, което го е подтикнало през 1850-те години да ги нарече „първото иглолистно“. Въпреки че името остава, объркването около класификацията на фосила продължава до 2001 г., когато палеонтологът Франсис Хюбър от Националния музей по естествена история потвърждава, че Prototaxites най-вероятно е бил гигантска гъба.

Това заключение е подкрепено години по-късно, през 2017 г., от последващ анализ на фосилен фрагмент, за който се смята, че произхожда от периферната зона на по-дребен вид Prototaxites, наречен P. taiti.

Проучването от 2017 г. твърди, че е идентифицирало структури, наподобяващи плодоносните образувания на съвременните гъби от тип Ascomycota. Не всички обаче са убедени, предвид възможността различните фрагменти дори да не са били свързани помежду си. „В цялата обемна литература по анатомия на съвременните гъби никога не срещаме подобни структури“, казва палеоботаникът от Университета в Единбург Александър Хетърингтън пред Ерик Стокстад от списание Science.

Хетърингтън е съръководител на изследване върху три различни фрагмента от P. taiti, което стига до извода, че няма достатъчно доказателства Prototaxites изобщо да бъде определен като гъба. Чрез анализ на микроскопичната анатомия и химичния състав на неговите тръбести структури, екипът систематично елиминира всяка възможна група организми, като не остава нито един съвременен организъм, с който той да може да споделя еволюционна родственост.

Гъба? Отхвърлено, заради уникалния начин, по който е изградена анатомията му.
Растение или водорасло? Малко вероятно, предвид химичния му състав.
Комбинация от двете, като лишей? Отново не — анатомията не го позволява.
Някакво странно животно? Клетъчните стени категорично изключват това.

„Въз основа на това изследване не можем да причислим Prototaxites към нито една съществуваща линия, което допълнително подчертава неговата уникалност“, заявяват изследователите.

„Заключаваме, че морфологията и молекулярният отпечатък на P. taiti ясно се различават от тези на гъбите и другите организми, запазени заедно с него в девонските находища, и предполагаме, че най-подходящо е той да бъде разглеждан като представител на напълно изчезнала и досега неописана група еукариоти.“

Какво се е случило с тази отдавна изчезнала група организми остава загадка. Възможно е бъдещи изследвания отново да върнат този мистериозен организъм сред древните гъби. Но без сходни образци, с които да бъде сравнен, Prototaxites може да остане просто една фосилна аномалия — напомняне, че еволюцията е непрекъснат експеримент, осеян с далеч повече неуспехи, отколкото вероятно някога сме осъзнавали.

Източник: https://www.sciencealert.com

The post Prototaxites – Мистериозните гиганти биха могли да бъдат изцяло нов вид живот, който вече не съществува appeared first on ФАКТОЛОГ.

След като мастилото попадне в тялото, то не остава на място. Под кожата пигментите взаимодействат с имунната система по начини, които учените едва сега започват да разбират.

Татуировките обикновено се смятат за безопасни, но все повече научни данни показват, че мастилата не са биологично инертни. Ключовият въпрос вече не е дали татуировките въвеждат чужди вещества в тялото, а колко токсични могат да бъдат те и какво означава това за дългосрочното здраве. Татуировъчните мастила са сложни химични смеси. Те съдържат пигменти за цвят, течни носители, които помагат за разпределението на мастилото, консерванти срещу микробен растеж и малки количества примеси.

Много от използваните днес пигменти първоначално са разработени за индустриални приложения – като автомобилни бои, пластмаси и тонери за принтери – а не за инжектиране в човешката кожа.

Някои мастила съдържат следи от тежки метали, включително никел, хром, кобалт и понякога олово. Тежките метали могат да бъдат токсични при определени нива и са добре известни с това, че предизвикват алергични реакции и имунна чувствителност.

Татуировъчните мастила могат да съдържат и органични съединения, включително азо-багрила и полициклични ароматни въглеводороди (PAHs).

Азо-багрилата са синтетични оцветители, широко използвани в текстила и пластмасите. При определени условия – като продължително излагане на слънчева светлина или при лазерно премахване на татуировки – те могат да се разпаднат до ароматни амини. В лабораторни изследвания тези вещества са свързани с рак и генетични увреждания. Полицикличните ароматни въглеводороди се образуват при непълно изгаряне на органични материали и се срещат в сажди, автомобилни газове и силно запечена храна.

Черните мастила за татуировки, често произведени от сажди (carbon black), могат да съдържат такива съединения, някои от които са класифицирани като канцерогенни.

Цветните мастила – особено червените, жълтите и оранжевите – по-често се свързват с алергични реакции и хронично възпаление. Това отчасти се дължи на метални соли и азо-пигменти, които могат да се разградят до потенциално токсични ароматни амини. Самият процес на татуиране включва инжектиране на мастило дълбоко в дермата – слоя кожа под повърхността. Организмът разпознава пигментните частици като чужд материал. Имунните клетки се опитват да ги отстранят, но частиците са твърде големи, за да бъдат напълно елиминирани. Вместо това те се „заклещват“ в кожните клетки, което прави татуировките постоянни.

Мастилото не остава ограничено само в кожата. Проучвания показват, че пигментните частици могат да мигрират през лимфната система и да се натрупват в лимфните възли.

Лимфните възли са малки структури, които филтрират имунни клетки и координират имунните реакции. Дългосрочните здравни ефекти от натрупването на мастило в тези тъкани остават неясни, но централната им роля в имунната защита поражда опасения относно продължителното излагане на метали и органични токсини.

Татуировките и имунната система

Скорошно изследване предполага, че често използвани татуировъчни пигменти могат да влияят на имунната активност, да предизвикват възпаление и да намаляват ефективността на някои ваксини.

Изследователите установили, че мастилото се поема от имунните клетки в кожата. Когато тези клетки загинат, те освобождават сигнали, които поддържат имунната система активирана, водейки до възпаление в близките лимфни възли за период до два месеца. Проучването също така показало, че наличието на татуировъчно мастило на мястото на поставяне на ваксина променя имунния отговор по начин, специфичен за конкретната ваксина. Забележително е, че е наблюдаван намален имунен отговор към ваксината срещу COVID-19. Това не означава, че татуировките правят ваксините опасни.

По-скоро става дума за това, че при определени условия татуировъчните пигменти могат да повлияят на имунната сигнализация – химичната комуникационна система, чрез която имунните клетки координират отговора си към инфекции или ваксини.

Към момента няма убедителни епидемиологични доказателства, които директно да свързват татуировките с рак при хората. Въпреки това лабораторни и животински изследвания сочат потенциални рискове. Някои пигменти могат да се разграждат с времето или при излагане на ултравиолетова светлина или при лазерно премахване, образувайки токсични и понякога канцерогенни странични продукти. Много видове рак се развиват в продължение на десетилетия, което прави тези рискове трудни за директно изследване, особено предвид сравнително скорошното масово разпространение на татуирането.

Най-добре документираните здравни рискове, свързани с татуировките, са алергичните и възпалителните реакции. Червеното мастило е особено често свързано с упорит сърбеж, подуване и грануломи. Грануломите са малки възпалителни възелчета, които се образуват, когато имунната система се опитва да изолира материал, който не може да отстрани. Тези реакции могат да се появят месеци или дори години след поставянето на татуировката и да бъдат предизвикани от излагане на слънце или промени в имунната функция. Хроничното възпаление е свързано с увреждане на тъканите и повишен риск от заболявания. За хора с автоимунни заболявания или отслабена имунна система татуировките могат да носят допълнителни рискове.

Рискове от инфекции

Както всяка процедура, която нарушава целостта на кожата, татуирането крие риск от инфекции. Лошата хигиена може да доведе до инфекции със Staphylococcus aureus, хепатит B и C и, в редки случаи, до атипични микобактериални инфекции.

Едно от най-големите предизвикателства при оценката на токсичността на татуировките е липсата на последователна регулация. В много държави татуировъчните мастила се регулират много по-слабо от козметичните или медицинските продукти и производителите може да не са задължени да разкриват пълния списък на съставките.

Европейският съюз въведе по-строги ограничения за опасните вещества в татуировъчните мастила, но в световен мащаб контролът остава неравномерен.

За повечето хора татуировките не водят до сериозни здравословни проблеми, но не са напълно безрискови. Те въвеждат в тялото вещества, които никога не са били предназначени да останат дългосрочно в човешките тъкани и някои от които могат да бъдат токсични при определени условия.

Свързано: Повече от 1 на 3 тествани татуировъчни мастила в САЩ крият потенциален риск от инфекция

Основната грижа е кумулативното излагане. С увеличаването на броя, размера и цветността на татуировките нараства и общото химично натоварване. В комбинация със слънчево излагане, стареене, промени в имунната система или лазерно премахване, това натоварване може да има последици, които науката все още не е разкрила напълно.

Татуировките остават силна форма на себеизразяване, но също така представляват доживотно химично излагане. Макар настоящите данни да не сочат масова опасност, нарастващите изследвания подчертават важни неотговорени въпроси относно токсичността, ефектите върху имунната система и дългосрочното здраве.

С нарастващата популярност на татуирането по света, необходимостта от по-добра регулация, прозрачност и продължителни научни изследвания става все по-трудна за пренебрегване.

Източник: https://www.sciencealert.com/

The post Татуировките влияят на имунната система по начини, които тепърва започваме да разбираме appeared first on ФАКТОЛОГ.

Промените, приети от парламента миналия месец, засилват съществуващите наказания, които вече включват лишаване от свобода и глоби. От Министерството на вътрешните работи заявиха, че засилените мерки имат за цел „да гарантират, че наказателните закони остават ефективни, справедливи и адекватни спрямо нововъзникващите предизвикателства“.

Съгласно новите разпоредби измамници, включително набиращи участници и членове на организирани измамни мрежи, ще бъдат наказвани с между 6 и 24 удара с пръчка. Лица, които съзнателно предоставят банковите си сметки или други лични данни с цел извършване или улесняване на изпирането на средства от измами, също могат да получат до 12 удара по преценка на съда. Законодателството допуска прилагане на телесно наказание и при други форми на измама.

„Борбата с измамите е национален приоритет. Броят на случаите и размерът на загубите остават тревожни“, посочват от министерството.

Старшият държавен министър по вътрешните и външните работи Сим Ан е заявила пред парламента, че между 2020 г. и първата половина на 2025 г. измамите са съставлявали около 60% от всички регистрирани престъпления в Сингапур. За този период са отчетени близо 190 000 случая на измами, причинили загуби в размер на почти 3,7 милиарда сингапурски долара (около 2,8 милиарда щатски долара).

Според уебсайта на Агенцията за правителствени технологии на Сингапур, петте най-разпространени типа измами в страната включват фишинг атаки, фалшиви предложения за работа, измами при електронна търговия и онлайн пазаруване, инвестиционни схеми за „бързо забогатяване“, както и измами чрез представяне за други лица.

Съдебното телесно наказание – налагане на удари с ратанова пръчка по голите седалищни части – вече се прилага в Сингапур за мъже под 50-годишна възраст, осъдени за тежки престъпления като грабеж и сексуални посегателства, наред с ефективна присъда лишаване от свобода. Практиката е въведена по време на британското колониално управление и продължава да се използва и в съседни държави като Малайзия и Бруней.

Източник: https://abcnews.go.com

The post Сингапур ще наказва измамници с до 24 удара с пръчка от 30 декември appeared first on ФАКТОЛОГ.

Според проучване, публикувано на 4 октомври в списание Earth’s Future, изменението в растителното покритие между 2001 и 2020 г. е намалило количеството сладка вода, достъпно за хората и екосистемите в източния мусонен регион и северозападните сухи области на Китай — заедно обхващащи 74% от територията на страната. За същия период наличната вода се е увеличила на Тибетското плато, което покрива останалата част от територията.

„Откриваме, че промените в земното покритие преразпределят водата,“ казва Ари Стаал, съавтор на изследването и асистент по устойчивост на екосистемите в Университета в Утрехт, Нидерландия. „Китай проведе мащабно озеленяване през последните десетилетия, като активно възстанови жизнени екосистеми, особено на Льосовото плато. Това отново активира водния цикъл.“

Водната циркулация между сушата и атмосферата се движи основно от три процеса: изпарение, транспирация и валежи. Изпарението освобождава вода от повърхности и почви, а транспирацията — водата, която растенията усвояват и отделят през листата си. Заедно, тези процеси формират т.нар. евапотранспирация, която зависи от растителното покритие, наличната влага и слънчевата енергия.

„И тревните площи, и горите обикновено увеличават евапотранспирацията,“ отбелязва Стаал. „Това е особено силно при горите, тъй като дърветата имат дълбоки корени и достигат вода дори в сухи периоди.“

Най-големият проект за залесяване в Китай е Зелената стена — огромна инициатива, започната през 1978 г. с цел ограничаване на разширяването на пустините в северните области. За последните пет десетилетия тя увеличава горското покритие от около 10% (през 1949 г.) до над 25% днес — площ, равна на Алжир. През 2023 г. страната обяви, че е „обкръжилa“ най-голямата си пустиня с растителност, но ще продължи засаждането, за да поддържа контрола върху пустиняването.

Други ключови програми са Grain for Green и Natural Forest Protection Program, започнати през 1999 г. Първата стимулира земеделците да превръщат обработваеми площи в гори и пасища, докато втората забранява сечта на първични гори и насърчава залесяването. Общият резултат: Китай е отговорен за 25% от глобалния нетен ръст на зелената листна маса между 2000 и 2017 г.

Но това „озеленяване“ драстично е променило водния цикъл — увеличило е както евапотранспирацията, така и валежите. За да оценят тези ефекти, учените използват високорезолюционни модели за валежи, изпарение и промени в земното покритие, както и атмосферен модел за проследяване на движението на влагата.

Резултатите показват, че общият ръст на евапотранспирацията изпреварва този на валежите — тоест повече вода се губи към атмосферата. Но ефектът не е равномерен, защото ветровете могат да пренасят водната пара на разстояния до 7000 км. Така повишената евапотранспирация в един регион може да доведе до увеличени валежи в съвсем друг.

В Китай увеличаването на растителността в източния мусонен район и рехабилитацията на тревни земи в останалата част на страната са увеличили евапотранспирацията, но валежите са нараснали значимо само на Тибетското плато. Това означава, че други региони са преживели спад в наличната вода.

„Въпреки че водният цикъл е по-активен, на локално ниво се губи повече вода,“ казва Стаал. Това е критично за управление на водните ресурси, тъй като разпределението им в Китай е силно неравномерно: северната част разполага едва с 20% от водата на страната, но е дом на 46% от населението и 60% от обработваемите земи.

Правителството работи върху решения, но те може да се окажат неефективни, ако не отчитат преразпределението на водата, причинено от залесяването, предупреждават учените.

Подобни процеси вероятно протичат и в други държави, провеждащи мащабни инициативи за възстановяване на екосистеми. „От гледна точка на водните ресурси трябва да оценяваме индивидуално дали дадена промяна в земното покритие е полезна или вредна,“ заключава Стаал. „Зависи — сред много други фактори — от това колко вода се издига в атмосферата и къде после се връща като валеж.“

Източник: https://www.livescience.com

The post Мащабното залесяване в Китай пренарежда водния баланс на държавата appeared first on ФАКТОЛОГ.

Изследването използва усъвършенстван метод QuEChERS–GC–MS, за да открие скрити канцерогени в готварски масла и месни продукти.

Днес все повече хора обръщат внимание на здравето си, превръщайки ежедневните тренировки и приложението за следене на калории в постоянна рутина. В резултат на това много хора преминават към хранителни режими, богати на плодове и зеленчуци. Макар да се смятат за полезни, тези храни могат да съдържат полициклични ароматни въглеводороди (PAHs) – хидрофобни органични съединения с няколко слети ароматни пръстена. Те попадат в растенията при замърсяване или при термична обработка чрез печене, пушене, гриловане, пържене или загаряне.

PAHs могат да навлязат в растителните храни чрез замърсен въздух от автомобилни газове и индустриални емисии, чрез напояване със замърсена вода или от поемане на замърсени почви. В животинските продукти – месо и риба – тези химикали често се образуват при обработка и готвене, особено когато храната е изложена на открит пламък, дим или много високи температури.

Храните най-често съдържащи високи нива PAHs включват:

• Пушени или гриловани меса и риби (пушена сьомга, бекон, барбекю пиле, овъглено телешко)
• Печени или загорели растителни храни (кафе на зърна, тъмно печени ядки, овъглени зеленчуци, прегорен хляб)
• Масла и мазнини, обработвани при много висока температура (многократно използвани пържолни мазнини, силно рафинирани растителни масла)
• Топлинно обработени зърнени храни (печени зърнени закуски, малцувани продукти, препечени снаксове)
• Зеленчуци и плодове, изложени на замърсяване (листни зеленчуци, кореноплодни, плодове, отглеждани близо до пътища или индустриални зони)
• Пушени чайове и билки (черен чай, зелен чай, определени билкови смеси)

Как се образуват PAHs при готвене

При гриловане, барбекю и пържене PAHs се образуват при непълното изгаряне на мазнини и органични вещества, като се концентрират в загорелите или силно запечени части. Пушените и печени продукти – включително пушено месо, риба, някои сирена и кафе – често съдържат измерими количества PAHs.

Някои печива и зърнени храни също могат да ги съдържат, ако са подложени на интензивна термична обработка и повърхностите им силно загорят. Тъй като определени PAHs са доказани канцерогени, широкото им присъствие в храните поражда опасения за общественото здраве и необходимостта от по-добър контрол.

Защо е нужен по-добър анализ

За безопасността на храните е важно PAHs да бъдат ефективно извлечени, идентифицирани и измерени. Традиционните методи за извличане са достъпни, но често бавни, трудоемки и неекологичични.

Затова през последните години методът QuEChERS (Бърз, Лесен, Евтин, Ефикасен, Здрав и Безопасен) се очертава като надеждна алтернатива – намалява времето за анализ, повишава точността и опростява подготовката на пробите.

Изследването

Учени от Катедрата по хранителни науки и биотехнологии в Технологичния университет в Сеул, с водещ проф. Джун-Гу Лий, прилагат метода QuEChERS за измерване на осем PAHs в различни храни. Резултатите са публикувани в списание Food Science and Biotechnology.

Екстракцията е извършена с ацетонитрил, последвана от пречистване чрез различни сорбенти. Калибрационните криви показват изключителна линейност (R² > 0.99).

Граничните стойности на откриваемост варират между 0.006 и 0.035 μg/kg, а на количествено определяне – между 0.019 и 0.133 μg/kg. Възстановяването на веществата е между 86.3% и 109.6%, с висока прецизност.

Значение и индустриално приложение

„Методът не само опростява анализа, но и показва висока ефективност спрямо стандартните техники. Може да бъде приложен към широк спектър хранителни матрици,“ казва проф. Лий.

В индустрията методът може да бъде интегриран за контрол на качеството и безопасността на храните. Освен това намалява разходите и риска от експозиция на опасни химикали в лабораториите.

„Нашето изследване може да подобри общественото здраве, предоставяйки по-безопасни храни, и да намали използването на вредни химикали при тестване,“ допълва проф. Лий.

Източник: https://scitechdaily.com

The post Скрити канцерогени в ежедневни храни: ново изследване показва тревожни данни appeared first on ФАКТОЛОГ.