Как един човек успя да остави толкова траен отпечатък в историята на Държавна агенция “Държавен резерв и военно-временни запаси”? Станимир Пеев, най-дълго управлявалият председател на институцията, не само премина през политически трусове, икономически кризи и глобални пандемии, но и предизвика много въпроси!
Управлението му бе белязано от иновации, стратегически решения и, разбира се, не липсваха моменти на спорове и бурни дискусии.
Станимир Пеев: Началото на една епоха
През август 2009 г. Станимир Пеев поема ръководството на Българския държавен резерв. Още от първите си дни той демонстрира амбиция и готовност за промени. Критиците му го обвиняват в прекалена увереност, но симпатизантите му го виждат като реформатор. Той успя да въведе ред в институция, която до тогава често бе критикувана за непрозрачност и бюрократична тромавост.
Един от първите му знакови ходове бе цифровизацията на складовите системи — ход, който не само спести милиони левове на държавата, но и намали значително корупционните практики. Това, разбира се, не мина без съпротива. Според вътрешни източници, Пеев е трябвало да се справя с вътрешна опозиция, която виждала в новите системи заплаха за старите практики.
Бурните години: Кризи, обвинения и успехи
Първият мандат на Станимир Пеев (2009–2013) съвпада с глобалната икономическа криза, която поставя на изпитание способностите му като лидер. Под негово ръководство резервът не само съхранява стратегически важните запаси, но и успява да увеличи някои от тях, в това число горива и зърно. Тук е важно да се спомене, че бяха модернизирани и складовите бази, а старите и амортизирани съоръжения бяха подменени или изведени от експлоатация. Това обаче не става без обвинения. В медиите често се появяваха слухове за непрозрачни сделки и политически натиск, на които Станимир Пеев категорично отговаряше с документи и факти.
Станимир Пеев и опитът за премахване на Държавния резерв
По време на финансовата криза и строгите икономии в началото на 2010-те години тогавашният финансов министър Симеон Дянков обмисля радикална промяна – премахването на Държавна агенция “Държавен резерв и военно-временни запаси”. Според него, запасите от горива и храни могат да се управляват изцяло от частния сектор. Прокарва позиция, че резервът е „остаряла социалистическа структура“, която генерира ненужни разходи за бюджета.
Тази идея обаче среща сериозна съпротива, включително и от тогавашния ръководител на резерва – Станимир Пеев. Като човек, добре запознат с функционирането на институцията, той изтъква редица рискове от подобно решение. От възможни спекулации с жизненоважни запаси до липсата на гаранции за бърза реакция при кризи. В публични изявления Пеев подчертава, че Държавният резерв не е просто склад, а стратегически инструмент за националната сигурност, който не може да бъде поверен изцяло на пазарните механизми. В крайна сметка, Дянков не успява да прокара предложението си. Агенцията остава непокътната, запазвайки ролята си като ключова институция и до днес.
Кризата COVID-19
През 2014 г., след кратка пауза, Станимир Пеев отново поема поста. Този втори мандат (2014–2021) бе белязан от още по-големи предизвикателства, включително глобалната COVID-19 пандемия. Под негово ръководството резервът играе ключова роля в осигуряването на стратегически доставки — от медицински консумативи до храни. Според вътрешни източници, именно в тези години се е случвала „нощната дипломация“ — тайни преговори с международни партньори за доставки в условия на недостиг.
Оборудването на зала „Арена Армеец“ в София с необходимите легла и помощен инвентар под ръководството на Централното управление на агенцията, е нещо, за което продължава да се говори. Идеята зад този акт била да се осигури готовност за масово приемане и настаняване на пациенти в случай на рязък ръст на заболелите и претоварване на болничната система. Залата е подготвена като временен полеви болничен център, който да предоставя базисни медицински грижи. Също и място за изолация на пациенти с леки симптоми. Това включва разполагането на легла, медицински материали и санитарни удобства. Целта, разбира се, била да се намали натискът върху интензивните отделения в болниците, ако се наложи.
Това решение е част от кризисния план на държавата за управление на извънредната ситуация, предвид несигурността около капацитета на здравната система. На подобен принцип са оборудвани спортни зали и конферентни центрове в редица европейски държави, за да се справят с кризата.
Ефектите на кризата
Има и още факти, които няма как да подминем! В условията на извънредно положение през 2020 и 2021 г., Българският държавен резерв под ръководството на Станимир Пеев бе институцията, която оправда очакванията на обществото в тази наистина кризисна обстановка. До това доведе поредица от успешни действия и решения:
- Създаване на по-гъвкави механизми за реакция в кризи, които да отговарят на динамичната ситуация.
- Организация на спешни доставки на предпазни маски, дезинфектанти и болнично оборудване.
- Управление на стратегическия запас от зърно и горива, без да се оказва влияние върху пазара.
- и много други..
Въвеждането на практики за по-стриктен контрол на разходите и логистичните операции, помогна за по-ефективното използване на ресурсите на държавния резерв. Този период подчерта значимостта на институцията в осигуряването на национална стабилност и подкрепа за здравната система.
Тайните на успеха и въпросите, които остават
Мнозина се питат как Станимир Пеев успява да запази поста си в толкова бурни времена. Част от отговора вероятно се крие в умението му да създава съюзници. Неговият дългогодишен заместник, Асен Асенов, който по-късно го наследява, е пример за това как Пеев изгражда устойчив екип. Но не липсват и критики. Опоненти твърдят, че управлението му е било твърде централизирано и че решенията често са вземани „на тъмно“.
Наследството на Станимир Пеев
От 2022 г. дългогодишният заместник на Станимир Пеев, Асен Асенов, изпълнява дръжността председател на резерва. Приемствеността в управлението гарантира, че добрите практики, въведени от Пеев, ще бъдат запазени. Въпреки това, въпросите около някои от стратегиите му остават отворени. Дали той е визионер, който трансформира институцията, или просто умел играч в сложния свят на политиката и администрацията? Истината вероятно е някъде по средата.
Едно е сигурно — Станимир Пеев оставя след себе си наследство, което ще бъде анализирано и обсъждано още дълго време. Неговото име ще остане свързано както с реформите и иновациите, така и с тайните и интригите, които неизменно съпътстват всяко дълго управление.
Вижте още: Очаквани европейски политически събития през 2025 г. – ФАКТОЛОГ
