Докато правителството обявява плановете си за реформа на социалните помощи, места като Ашфийлд в Нотингамшър се готвят за последиците.
В тази част на Нотингамшър, която се гордее с миньорското си наследство, почти една трета от хората в трудоспособна възраст сега са икономически неактивни. Именно на такива места хората се подготвят за ефекта от реформите в социалната система.
Група младежи се събират в местен парк, малко преди правителството да обяви мерките си за ограничаване на социалните помощи, целящи да спестят 5 милиарда паунда. Те са сред почти милион британци, известни като NEETs – млади хора на възраст 16-24 години, които нито работят, нито учат, нито се обучават.
Холи, 17-годишна, е била принудена да напусне колежа заради прекалено многото отсъствия. Тя обяснява, че има хронично заболяване, което ѝ причинява неразположение, както и аутизъм и ADHD.
„Все още живея с родителите си, но също така получавам PIP (Personal Independence Payment – лична помощ за независимост)“, казва тя.
Тя е загрижена за това, че правителството затяга критериите за получаване на PIP като част от съкращенията в помощите за болни и хора с увреждания.
„Не би трябвало да се случва, защото на практика живея от тази помощ“, казва тя. „Използвам я, за да се придвижвам – за транспорт – защото ми е трудно да ползвам автобуси и влакове, затова често взимам Uber, което може да бъде доста скъпо.“
Тя признава, че като получател на PIP има право да работи и казва, че търси работа.
„Наистина искам да работя“, настоява тя. „Просто не знам дали бих могла да работя на пълен работен ден с това състояние, а и тъй като често съм болна, не знам дали ще мога да задържа работа.“
Това безпокойство я е накарало да търси друга възможност.
„В момента се опитвам да си извадя медицинско удостоверение“, казва тя, имайки предвид документ от лекар, който може да ѝ осигури освобождаване от работа. Това би ѝ позволило да получава повече социални помощи – около два пъти повече от помощта за търсещи работа, без да се изисква от нея да работи. В същото време, ако си намери работа, рискува да загуби тези средства, което тя намира за парадоксално.
„Ако имаш медицинско, то казва, че никога не можеш да работиш – не би трябвало дори да търсиш работа – което според мен е погрешно“, казва тя.
Други млади хора, които търсят работа в района, споделят, че често не получават никакъв отговор на кандидатурите си.
Пипа Картър, директор на фондация Inspire and Achieve, която работи с над 200 млади хора годишно, казва: „Психичното здраве е най-голямата бариера за нашите млади хора.
„А и COVID оказа влияние. Те просто не могат да излязат от стаите си. Липсва им социална увереност.“
„Ако към това добавите социалните помощи… ако са освободени от работа поради психично здравословно състояние, системата на практика ги спира да опитат да започнат работа и да направят стъпка напред.“
Много хора тук биха приветствали система, която оказва по-голяма помощ на младите хора при първите им стъпки на трудовия пазар.
Но други се опасяват, че промените в здравните помощи ще тласнат най-уязвимите членове на обществото още по-дълбоко в бедността.
В центъра на Сътън-ин-Ашфийлд бившата болногледачка Алисън се подпира на проходилка, докато върви по главната улица.
Сега на 59 години, тя казва, че е била освободена от работа поради редица здравословни проблеми преди около 15 години и получава PIP.
Напоследък животът е станал труден.
„Преди няколко дни за първи път използвахме хранителна банка – толкова унизително“, казва тя. Но се страхува, че съкращенията на социалните помощи ще я принудят да разчита на тях.
„Ще трябва да ходя там всяка седмица, защото иначе няма да мога да оцелея.“
