Скрит триъгълник във Витрувианския човек може най-накрая да обясни едно от най-великите произведения на Леонардо да Винчи.
Повече от пет века Витрувианският човек на Леонардо да Винчи предизвиква възхищение – и озадачение. С хармоничната си симетрия на крайниците, разположени едновременно в квадрат и в кръг, рисунката сякаш крие ключа към тайните на природата. Но един въпрос отдавна вълнува научните среди: как точно Леонардо е конструирал тази фигура?
Скорошно изследване може би дава отговор. Според лондонския зъболекар Рори Мак Суини, ключът към разбирането на Витрувианския човек се крие между краката на фигурата. Според него, краката оформят равностранен триъгълник – форма, която съвпада с друг равностранен триъгълник, очертаващ идеалната човешка челюст.
Геният на Витрувианския човек
Нарисуван около 1490 г., Витрувианският човек се превръща в една от най-популярните и интерпретирани икони в историята. Повече от скица – той е философско твърдение за мястото на човека във Вселената.
Вдъхновен от древноримския архитект Витрувий, Леонардо се опитва да визуализира идеята, че човешкото тяло има съвършени пропорции – също като добре проектиран храм. Витрувий обаче не посочва как точно тялото може да се впише в кръг и квадрат едновременно. Леонардо решава този проблем, като изместил центровете на фигурите – центърът на кръга съвпада с пъпа, а на квадрата – с слабините. Така крайниците успяват да се „разпънат“ и в двете форми.
Триъгълник, скрит пред очите ни
В бележките около рисунката, Леонардо отбелязва: „пространството между краката ще образува равностранен триъгълник“. Дълго време това изречение е било възприемано като поетичен детайл или композиционен съвет. Но според Мак Суини, това е буквален ключ. В публикувано в Journal of Mathematics and the Arts рецензирано изследване, той посочва, че този триъгълник съвпада с анатомична структура, открита чак през XIX век – т.нар. триъгълник на Бонуил.
Той се образува от двете точки на долната челюст, където се свързва с черепа, и средната точка между предните долни зъби. Измерванията показват, че и при повечето възрастни дължината на всяка страна е около 10 см – основа за съвременната зъбна протетика.
Пропорция, вкоренена в природата
Поставяйки този равностранен триъгълник между краката, Леонардо постига съотношение между страната на квадрата и радиуса на кръга около 1.64–1.65 – стойност, близка до т.нар. тетраедрично съотношение от 1.633, свързано с геометрията на най-простата триизмерна фигура – тетраедъра. Това е същото съотношение, което откриваме при подреждането на сфери (като портокали в щайга) или в атомната структура на някои метали.
„Тази рисунка въплъщава универсално правило за дизайн“, отбелязва Мак Суини. „Леонардо е уловил същия математически модел, който природата използва за ефективност.“
Геометрия, биология и човешкото лице
Впоследствие изследванията в стоматологията и анатомията разкриват, че челюстта и зъбите се подреждат по сферична повърхност, а моделът на челюстта образува тетраедър, с триъгълника на Бонуил като основа. Тази пропорция се повтаря и в черепа – проучване на 100 черепа от 2019 г. открива средно съотношение от 1.64 ± 0.04.
Нов прочит на стария шедьовър
Историците отдавна знаят, че Леонардо е дисекцирал трупове, за да изучава човешката анатомия. Новият анализ предполага, че той може би е разбрал структури, които науката формализира векове по-късно.
Изводът на Мак Суини: Леонардо не е разчитал само на символика или Златното сечение. Вместо това, той е подходил емпирично – чрез наблюдение и геометрия. Предишни хипотези за седмоъгълници, осмоъгълници или Златно сечение никога не пасват напълно на пропорциите на рисунката.
Геометрията на природата
Ако откритията наистина се потвърдят, те могат да променят възприемането на Витрувианския човек – не само като символ на Ренесанса, но и като прототип на биомеханично разбиране.
Архитекти като Бъкминстър Фулър също откриват тетраедричното съотношение в своите „тенсегрити“ структури – модели на напрежение и компресия, които се наблюдават и в кристали, и в зъбната оклузия. А сега се оказва, че и човешкото тяло, според Леонардо, следва същите принципи.
От зъботехниката до молекулните решетки, геометрията на природата ни свързва – и благодарение на скрит триъгълник, може би най-накрая разбираме, че Леонардо го е видял още преди нас.
Източник: https://www.zmescience.com
