Мащабните усилия за „озеленяване“ в Китай през последните десетилетия са активирали водния цикъл и са пренасочили водните ресурси по начини, които науката тепърва започва да разбира. Опитите на страната да спре деградацията на земите и да ограничи климатичните промени чрез засаждане на дървета и възстановяване на тревни екосистеми вече показват огромни, но и непредвидени ефекти върху разпределението на водата, сочи ново изследване.
Според проучване, публикувано на 4 октомври в списание Earth’s Future, изменението в растителното покритие между 2001 и 2020 г. е намалило количеството сладка вода, достъпно за хората и екосистемите в източния мусонен регион и северозападните сухи области на Китай — заедно обхващащи 74% от територията на страната. За същия период наличната вода се е увеличила на Тибетското плато, което покрива останалата част от територията.
„Откриваме, че промените в земното покритие преразпределят водата,“ казва Ари Стаал, съавтор на изследването и асистент по устойчивост на екосистемите в Университета в Утрехт, Нидерландия. „Китай проведе мащабно озеленяване през последните десетилетия, като активно възстанови жизнени екосистеми, особено на Льосовото плато. Това отново активира водния цикъл.“
Водната циркулация между сушата и атмосферата се движи основно от три процеса: изпарение, транспирация и валежи. Изпарението освобождава вода от повърхности и почви, а транспирацията — водата, която растенията усвояват и отделят през листата си. Заедно, тези процеси формират т.нар. евапотранспирация, която зависи от растителното покритие, наличната влага и слънчевата енергия.
„И тревните площи, и горите обикновено увеличават евапотранспирацията,“ отбелязва Стаал. „Това е особено силно при горите, тъй като дърветата имат дълбоки корени и достигат вода дори в сухи периоди.“
Най-големият проект за залесяване в Китай е Зелената стена — огромна инициатива, започната през 1978 г. с цел ограничаване на разширяването на пустините в северните области. За последните пет десетилетия тя увеличава горското покритие от около 10% (през 1949 г.) до над 25% днес — площ, равна на Алжир. През 2023 г. страната обяви, че е „обкръжилa“ най-голямата си пустиня с растителност, но ще продължи засаждането, за да поддържа контрола върху пустиняването.
Други ключови програми са Grain for Green и Natural Forest Protection Program, започнати през 1999 г. Първата стимулира земеделците да превръщат обработваеми площи в гори и пасища, докато втората забранява сечта на първични гори и насърчава залесяването. Общият резултат: Китай е отговорен за 25% от глобалния нетен ръст на зелената листна маса между 2000 и 2017 г.
Но това „озеленяване“ драстично е променило водния цикъл — увеличило е както евапотранспирацията, така и валежите. За да оценят тези ефекти, учените използват високорезолюционни модели за валежи, изпарение и промени в земното покритие, както и атмосферен модел за проследяване на движението на влагата.
Резултатите показват, че общият ръст на евапотранспирацията изпреварва този на валежите — тоест повече вода се губи към атмосферата. Но ефектът не е равномерен, защото ветровете могат да пренасят водната пара на разстояния до 7000 км. Така повишената евапотранспирация в един регион може да доведе до увеличени валежи в съвсем друг.
В Китай увеличаването на растителността в източния мусонен район и рехабилитацията на тревни земи в останалата част на страната са увеличили евапотранспирацията, но валежите са нараснали значимо само на Тибетското плато. Това означава, че други региони са преживели спад в наличната вода.
„Въпреки че водният цикъл е по-активен, на локално ниво се губи повече вода,“ казва Стаал. Това е критично за управление на водните ресурси, тъй като разпределението им в Китай е силно неравномерно: северната част разполага едва с 20% от водата на страната, но е дом на 46% от населението и 60% от обработваемите земи.
Правителството работи върху решения, но те може да се окажат неефективни, ако не отчитат преразпределението на водата, причинено от залесяването, предупреждават учените.
Подобни процеси вероятно протичат и в други държави, провеждащи мащабни инициативи за възстановяване на екосистеми. „От гледна точка на водните ресурси трябва да оценяваме индивидуално дали дадена промяна в земното покритие е полезна или вредна,“ заключава Стаал. „Зависи — сред много други фактори — от това колко вода се издига в атмосферата и къде после се връща като валеж.“
Източник: https://www.livescience.com
