Апаратите „Вояджър“ откриват „огнена стена“ от 90 000 градуса на ръба на Слънцето, която променя всичко, което знаехме за междузвездното пространство!
Представете си огнена стена от газ, достигаща температури до 50 000 K (еквивалентно на 90 000°F). За щастие тази бариера не се намира близо до звезда или в центъра на галактика, а точно на ръба на нашата собствена Слънчева система. И макар да изглежда невероятно, тя е открита от едни от най-неуморните изследователи, създавани някога от човечеството: космическите апарати Voyager 1 и Voyager 2.
Явно едно време американските продукти са били правени по-здраво — „Вояджър“-ите са изстреляни през 1977 г. за „голямото турне“ на планетите и им е била предвидена едва 5-годишна работа. Но мисията им продължава почти половин век, а последното им откритие — на ръба на познатата ни вселена — вече пренаписва учебниците по астрофизика.
Но как е възможно „Вояджър“ да оцелее толкова близо до космически ад с такива мащаби? Отговорът е, меко казано, парадоксален.
Нашият дом — Слънчевата система
За да разберем „огнената стена“, първо трябва да разберем самата Слънчева система. Нашето Слънце не е просто нажежена топка газ — то изхвърля свръхзвуков поток от заредени частици, наречен слънчев вятър (който на Земята причинява северното сияние). Този вятър създава защитен балон около всички планети — хелиосферата.
Всичко вътре в хелиосферата — планетите, астероидите, магнитното поле — е под защитата на Слънцето. Извън нея се намира местната междузвездна среда (LISM) — газ и плазма от други звезди и останки от свръхнови.
Границата между слънчевото влияние и галактическото влияние се нарича хелиопауза — точката, където налягането на слънчевия вятър навън точно се изравнява с налягането на междузвездната среда навътре. Дълго време това беше само компютърен модел — но вече знаем, че е реалност.
Вояджър — изследователи на крайните предели
Благодарение на невероятната издръжливост на „Вояджър“-ите, знаем със сигурност, че хелиопаузата съществува.
- Voyager 1 я пресича през август 2000 г.
- Voyager 2 — дванадесет и половина години по-късно, през ноември 2018 г.
И двата апарата измерват нещо зашеметяващо: температурата на плазмата изведнъж скача до 30 000–50 000 К — десет пъти над най-смелите прогнози.
Медиите — включително и ние — тутакси нарекоха тази област „огнена стена“. Но ако там е толкова горещо, защо „Вояджър“ не се е стопил мигновено?
Ключът е в разликата между температура и топлина
На Земята сме свикнали да мислим за температурата като нещо, което веднага предизвиква усещане за жега. Но в космоса е различно:
- Температурата измерва скоростта на частиците.
- Топлината е количеството енергия, което може реално да се предаде на обект (например на космическия апарат).
В междузвездната среда частиците се движат супер бързо — затова температурата изглежда огромна — но пространството е почти абсолютен вакуум. Има изключително малко частици.
Представете си сешоар, нагрят до 90 000°F, но в цялата стая има само 10 молекули въздух. Шансът те да ударят „Вояджър“ и да му предадат топлина е практически нулев.
Затова двата апарата са успели да преминат през тази „пещ“ без дори да се поизпотят.потят.ят.
Източник: https://eladelantado.com
