Замисляли ли сте се защо човечеството е толкова запленено от Космоса? Може би защото това олицетворява желанието ни да разширяваме границите на възможното и да изследваме непознатото. Каквато и да е причината, именно това вдъхновение е подтикнало нови поколения учени, творци и новатори. Ясен пример за това е първата в света орбитална соларна централа, способна да осигурява енергия за цялата планета, генерирайки цели 100 милиарда kWh годишно. Така Космосът не само ни вдъхновява, но и разкрива уникални възможности за технологичен напредък.
Страната зад първата орбитална соларна централа
Слънчевата енергия отдавна се утвърди като популярен източник на възобновяема енергия, а съвременните фотоволтаици са далеч по-ефективни от тези отпреди 30 години. И все пак те не могат да осигурят 100% ефективност денонощно, поради метеорологични влияния и липса на светлина през нощта. Именно затова Китай мисли извън рамките – и извън планетата – за да намери начин за непрекъснато улавяне на слънчевата енергия.
След като вече изградиха най-голямата ВЕЦ в света – проекта „Трите клисури“ – сега китайските учени обявиха план за изграждане на соларни електроцентрали в орбита, с помощта на ракети. Един от водещите учени описва проекта като „още един проект от мащаба на Трите клисури, но в орбита“. Ако орбиталната централа наистина достигне целевото производство от 100 милиарда kWh на година, напълно логично е тя да бъде наречена „Манхатънският проект“ в енергийния сектор.
Космосът – най-добрата среда за улавяне на слънчева енергия
Централите ще бъдат изградени на над 32 000 км от повърхността на Земята и ще достигат ширина около 1 км. Без значение колко налудничаво звучи, има сериозна логика зад проекта. В орбита няма ден и нощ, няма сезони – слънчевата светлина е постоянна. Освен това, енергийната плътност в космоса е около 10 пъти по-висока от тази на земната повърхност. Това означава значително по-голямо количество улавяна енергия в сравнение с традиционните панели на покривите.
„Представете си соларен масив с ширина 1 км по цялата геостационарна орбита на 36 000 км. Енергията, която ще се събере за една година, ще е равна на цялото количество нефт, което може да се извлече от Земята.“ – Лонг Лехао, ракетен инженер и член на Китайската академия на инженерните науки.
Ще почакаме още малко, преди да видим централата в действие
Както често се случва с големите мечти, и тази изисква време. Реализацията на проекта зависи от развитието на тежкотоварни ракети, които ще пренасят материалите в орбита. Трябват и иновативни технологии за ефективно предаване на енергията обратно към Земята.
Именно за това е разработена ракетата „Дълъг марш 9“ (CZ-9) – мощна и за многократна употреба, с височина 110 метра. Тя ще има ключова роля в изграждането на космическите централи. Още през юни 2021 г. в град Бишан, Чунцин, Китай започна строителството на първата експериментална станция.
Ако проектът „Трите клисури“ отне 18 години, тази амбициозна мисия вероятно ще изисква още повече. Но с потенциал да преобрази възобновяемата енергия и да постави нови глобални стандарти, чакането определено си заслужава.
Източник: www.ecoportal.net
