Инженери от NASA изключиха още един научен инструмент на космическия апарат Voyager 1, за да запазят енергия и да удължат живота на най-отдалечения обект, създаден от човека.
На 17 април беше спрян експериментът за нискоенергийни заредени частици (Low-energy Charged Particles, LECP). Решението има за цел да осигури повече време за работа на апарата, който продължава да изследва пространството отвъд Слънчевата система.
Изстрелян през 1977 г., Voyager 1 напуска пределите на Слънчевата система на 25 август 2012 г., когато преминава през хелиопауза — границата, където влиянието на слънчевия вятър отстъпва място на междузвездната среда. Днес апаратът се намира на повече от 24 милиарда километра от Земята, което го прави най-далечния създаден от човека обект.
Заедно със своя „близнак“ Voyager 2, той предоставя безценни данни за т.нар. междузвездна среда — рядката материя, която изпълва пространството между звездите. Двата апарата са единствените, които в момента се намират отвъд Слънчевата система, което им дава уникална възможност да събират такава информация.
Експериментът LECP работи почти непрекъснато от изстрелването на мисията. Неговата задача е да измерва нискоенергийни заредени частици — включително йони, електрони и космически лъчи — както от Слънчевата система, така и извън нея.
Решението за изключването му не е случайно. Още преди години инженерите на NASA са изготвили план за поетапно спиране на инструментите, с цел да се съхрани намаляващата енергия от радиоизотопния източник на апарата. Аналогичният инструмент на Voyager 2 беше изключен през март 2025 г.
Двата апарата „Вояджър“ стартират мисията си с по 10 научни инструмента всеки. Днес активни остават едва три на борда на всеки от тях — доказателство за изключителната дълготрайност и инженерно постижение на тази мисия.
Източник: https://www.space.com
