Това е много повече, отколкото сме предполагали. За да създават точни климатични модели, учените трябва да разберат колко дълго се запазват условията в океана.
Ново изследване, ръководено от учени от Университета на Ливърпул, анализира „паметта“ на Северния Атлантик и създаде нова рамка за разбиране на океанската памет. Те открили, че температурните колебания се задържат цели 10 до 20 години — значително по-дълго от прогнозите на съществуващите модели.
Паметта може да бъде нещо променливо. Миналото често се припомня през „розови очила“, а много от спомените избледняват с възрастта — затова свидетелските показания често се смятат за една от най-ненадеждните форми на доказателства в съдебните процеси. Океанът обаче не притежава тези слабости по отношение на паметта. Въпреки че това не означава, че океанът има някакъв неврологичен „ум“, този тип памет се отнася до способността на океаните да запазват определени екологични условия. Климатичните учени искат да разберат „силата“ на тази памет, тъй като неточното ѝ представяне може да изкриви настоящите модели и прогнози за бъдещето, докато светът се затопля.
Разбиране на паметта на океана
Определянето на паметта на океана обаче не е лесно, тъй като постоянните промени в атмосферното влияние — начина, по който промените в атмосферата въздействат върху сушата и морето — прикриват дългосрочните ефекти на океанската циркулация.
За да изяснят тази ситуация, учените от Университета на Ливърпул си задават прост въпрос: „Колко дълго помни океанът?“ Резултатите, публикувани тази година в списанието Geophysical Research Letters, показват, че паметта на Северния Атлантик трае между 10 и 20 години, което е значително по-дълго от предишните оценки от няколко години.
„Изследването разглежда фундаменталния въпрос какво всъщност представлява паметта на океана,“ казва Хемант Катри от Университета на Ливърпул, водещ автор на изследването. „Новата рамка за океанска памет разкрива физическите механизми, отговорни за многогодишната памет на океана, и проправя пътя за нови методи за оценка на климатичните модели.“
Какво показват резултатите
Изследването се фокусира върху това как Северноатлантическата осцилация влияе на температурите в субполярния Северен Атлантик. Новата рамка взема предвид както краткосрочните локални ефекти, свързани с топлообмена между въздух и море, така и дългосрочните ефекти от океанската циркулация.
Дългосрочните ефекти включват въртеливите океански течения (гирове) и меридионалната циркулация, като Атлантическата меридионална циркулация, която пренася топла вода на север и студена вода на юг (и чието забавяне се наблюдава от 90-те години).
Резултатите от моделите показват, че температурните аномалии в океана се задържат цели 10 до 20 години, преди напълно да се разсеят, въпреки че вариации могат да възникнат в различните региони поради разлики в циркулацията и размера на басейните.
Каква е значимостта?
Авторите отбелязват, че: „Океанската памет в субполярния Северен Атлантик е приблизително 18 години според наблюдения, докато климатичните модели предлагат диапазон от 8–12 години.“ Това значително разминаване предполага, че климатичните модели може да подценяват многодесетилетната климатична променливост.
Това подценяване подчертава необходимостта да се намалят емисиите на парникови газове. Световният икономически форум съобщи през 2022 г., че дори светът магически да спре всички емисии, температурите пак ще се покачат с 42%, надхвърляйки безопасните граници. Поради тази „памет“ е жизненоважно човечеството да прекрати настоящия си разрушителен курс, за да може възстановяването и „забравата“ да започнат.
Източник: www.popularmechanics.com
